Коледа е! Честито Рождество Христово!

Празникът започва в първите часове на 25 декември. Той е своебразно продължение на Бъдни вечер. Коледа се празнува три дни – в първия, Голяма Коледа, сутринта празнично се ходи на църква, а трапезата не се вдига целия ден. Народното поверие сочи, че за благоденствие на мегдана се извива кръшно хоро.

Раждането на Исус Христос

Според Евангелието Исус Христос се ражда в пещера в град Витлеем, римска провинция Юдея, управлявана от цар Ирод. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.

Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата „календе“). До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания. Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като „слънце на правдата“. Постепенно Богът на слънцето се идентифицира със слънцето на правдата – Христос, а рожденият ден на езическия бог се превръща в негово рождество.

Рождество Христово, снимка: news.bg

През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа – сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир – красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).

Молитва на Коледа

Най-добрата молитва е  “Отче наш”. Наричат я Господня молитва:

„Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята. Насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си, и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. Амин! Защото Твое е царството и силата, и славата на Отца, Сина и Светия дух сега и винаги, и во веки веков. Амин!“

Бъдникът на Рождество Христово

Бъдникът на Рождество Христово е знак за раздяла със старото. В Западна България Коледата се нарича Божич. Символ е на младостта и новото начало и се противопоставя на Бъдника, символизиращ старата година. Бъдникът се подготвя в навечерието на празника. Това е специално избран пън, който гори през цялата Бъдни вечер. Изгарянето на бъдника в края на старата година символизира раздялата с нея и отбелязва началото но нов сезонен цикъл. Хората са с надеждата Бъдникът да ги дари със здраве и плодородие. Към него те се отнасят като към живо същество, като му дават храна. На сутринта на Коледа бъдникът се гаси с вино. Пепелта от огнището се използва за лек и се разпръсква за плодородие в нивите.

Ритуали на Коледа

В полунощ на Бъдни вечер започва Коледа и най-позитивният зимен ритуал – Коледуването. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Според българските традиции коледарите обхождат домовете, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др. След като си разпределят краваите, останалите продукти коледарите разпродават, а събраните средства даряват на бедните, църквата, на училището или читалището.

Във видеото може да видите Коледарска дружина „Млада бога”:

На първият ден от Коледа всички ходят на църква. Прави се традиционното общоселско хоро. В следващите три дни хората се поздравяват с Рождество Христово.

Трапезата на Коледа

На Рождество Христово свършват Коледните пости. Старата българска традиция повелява на 25-ти декември да се коли специално угояваното за празника прасе. Коленето на прасето и приготвянето на месото му у нас имат ритуален характер. Рано сутринта в дома, където ще се коли прасе, се събират съседи и роднини, които ще помагат на стопанина. Във всяко село има хора добри “колачи” и те също получават покана да участват.

Трапезата на Коледа в България е много богата. На обяд задължително се поднася баница с най-различни плънки – месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и следващите дни са приготвени от свинско месо.

Тези, които не могат да си позволят свинско, може да приготвят печена кокошка.

На Коледа се случват чудеса

Характерно за Коледа е, че тогава наистина се случват чудеса. Вярва се, че на този ден небето се отваря и всичко в един миг светва. Tова обаче могат да видят само праведниците.

На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.

На Рождество Христово именници са: Христо, Христи, Христин, Христина, Христофор, Христалина, Емил, Ицо, Ичо, Младен, Радомир, Радомира, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина.

Честито Рождество Христово!