Изледвване показва колко са опасни вафлите у нас и какво е реалното съдържание на вещества в тях. 28 от общо 31 марки вафли у нас съдържат палмова мазнина. Това показва поредното проучване на Асоциация „Активни потребители“. В 5 от тях палмовата мазнина е основната компонента на вафлите.
Използва се защото е
евтина, с приемлив вкус
и технологични свойства.
Нормалната палмова мазнина има сравнително добра поносимост от организма. Проблемът е предварителната обработка на палмовата мазнина водеща до втвърдяване. Процесът се нарича хидрогениране и при него се получават канцерогенни вещества, поради което в много страни по света използването на хидрогенирана мазнина е забранено или ограничено.
Всеки който е отварял вафла е забелязал, че в нея течни мазнини няма. Масово в тях се влагат твърда, т.е. хидрогенирана мазнина. Следователно 90% от вафлите най-вероятно съдържат повишено количество канцерогенни съединения с произход от палмовото масло. Помислете за това когато си отваряте следващата закуска, обясняват от асоциацията.
Според изследването
вафлите съдържат
средно около 15 съставки,
от които сладки са 2 – 4. Преобладаващата компонента, съвсем не изненадващо, е захарта. Усреднено около 50-60% от теглото на вафлите са въглехидрати, а максимумите надхвърлят 70%. Някои производители влагат и други естествени и изкуствени подсладители като малтодекстрин, изомалт, стевия, малтитол и др. Крайният резултат от многото въглехидрати е високата енергийна стойност на продукта.
На 100 грама се
падат около 500 калории.
Това означава, че с 5-7 вафли на ден нормален човек може да си набави всички нужни калории. Енергия има, но е важно да се отбележи, че във вафлите няма необходимите за хората протеини, витамини и минерали. Те са високоенергийна, но не и пълноценна храна, се посочва още в изследването.
В 29 (от 31) от изследваните продукти се съдържат млечни компоненти. При това не става въпрос за нормално мляко, а за преработени млечни суровини като сухо мляко, млечен протеин или фракции от него, лактоза (млечна захар), суроватка и др. Защо е това активно добавяне на
индустриално преработени
млечни компоненти
само производителите могат отговорят. При всички случаи това не е добра производствена практика, защото те създават допълнителни рискове за здравето на потребителите.
Всички, без лактозата, съдържат белтъци. Както знаем във вафлите има и много захар, която при температурна обработка взаимодейства с млечните протеини и води до образуване на токсични химикали. Съчетанието на много захари с протеини и висока температура не е полезно и вафлите са класически пример за това.
Ако прочетете етикетите, по-точно
ако успеете да разчетете
дребния шрифт,
ще видите, че при нито една марка няма изписан какъвто и да е Е номер. Да напомним, Е номерата са идентификация за вложените в храните технологични добавки. Те се ползват с лоша слава сред потребителите, които искат всичко в храните да е натурално. Поради тези обществени нагласи производителите на вафли използват малка хитринка, те изписват пълните имена на технологичните добавки, а спестяват по-кратките Е номера. Иначе те пак са там.
Например, добре познатия емулгатор лецитин е Е322, подобния по свойства полиглицерол полирицинолеат е Е476, цветната и
вредна кармелизирана
захар е Е150,
Е965 (малтитол) и Е953 (изомалт) са индустриални подсладители, Е160 (бета каротин) е добре познат от други храни оцветител, а Е202 е стандартния консервант, изписван във вафлите като калиев сорбат.
Затова не се заблуждавайте, технологичните добавки (Е номерата) изобилстват във вафлите, но са изписани с други имена за да не дразнят потребителите, твърдят от асоциацията.
Много често производителите влагат индустриални съставки които не допринасят с нищо за
хранителната или вкусовите
характеристики на вафлите.
Обикновено функцията на тези компоненти е технологичен подобрител или просто евтин пълнеж, заместващ естествените, по-скъпи суровини.
Във вафлите предпочитаните заместители са нишестетата (царевично, пшеничено, картофено), млечните съставки за които писахме по-горе, и индустриално получените производни на нишестета като декстроза, малтодекстрин, глутен и др. Например различни нишестета са вложени в 15 от общо 31 марки, а малтодекстрин/декстроза в 11. Това са паразитни компоненти, от които потребителят не печели нищо, но за сметка на това бива натоварен с допълнителни „евтини калории“.
Зареждане ...