Имаме ли право на обезщетение за пенсиониране, ако сме безработни

Въпросите около придобиването и упражняването на правото на пенсиониране винаги са предизвиквали сериозен интерес както сред работещите, така и сред работодателите.

От една страна цялата предварителна подготовка със събирането на необходимите документи и процедурите, които следва да бъдат извършени, са доста сложни и специфични, поради което човек започва детайлно години преди това да проучва и подготвя изрядно нещата.

От друга страна, което всъщност е водещото, става въпрос за пари, които човек следва да получава след приключване на трудовата си дейност.

Въпреки засиленият интерес към темата, не са малко случаите, в които работещите не знаят, че съгласно закона имат право на обезщетение в парична стойност, което им се полага, когато прекратят трудовия си договор и са натрупали необходимите възраст и трудов стаж за пенсиониране.

Разбира се има и обратният пример, в който човекът отлично знае, че следва да получи това обезщетение и насочва мислите си само върху него, без да очаква че за да го получи, той следва да е изпълнил законовите условия изцяло, защото ако има нещо, което не отговаря на изискванията, то обезщетение не се получава.

Пример за подобна ситуация е когато човек придобие право на пенсиониране в момент, когато е безработен и търси своето обезщетение от „държавата“.

Дали имаме право на обезщетение при пенсиониране когато нямаме трудов договор и кой следва да изплаща това обезщетение, отговор предоставя д-р Тодор Капитанов, експерт в сферата на трудовото право.

Нека преди всичко припомним правилото, че съгласно закона при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването,

той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Обезщетението може да се изплаща само веднъж.

Както може да се изведе от описаното горе, законът създава задължение за работодателя да изплати обезщетението само при прекратяване на трудовото правоотношение в случаите,

когато по време на неговото съществуване работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Това означава, че ако към датата на придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст работникът или служителят не работи, той няма право на това обезщетение.

Когато правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито преди прекратяване на трудовия договор, когато работникът или служителят не е работел, той няма право на обезщетението при пенсиониране.

По същата причина, когато работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в период, в който е без работа, и след това започне работа,

независимо дали при бивш работодател или при друг работодател, то при прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят няма да е длъжен да му изплати въпросното обезщетение.

- реклама -