Идва ли краят на звездите

Нищо не трае вечно — дори нашата Вселена. През последните две десетилетия астрономите все по-често откриват признаци, че космосът вероятно вече е преминал пика на своето развитие, се казва в материал на Би Би Си.

Един от тези тревожни сигнали е все по-малкият брой новородени звезди.

Не става въпрос, че във Вселената свършват звездите. Според оценки, те могат да бъдат до един септилион — тоест единица с 24 нули. Астрономите обаче смятат, че процесът на образуване на нови звезди постепенно се забавя.

Звездата се ражда… и умира

Според съвременния научен консенсус, възрастта на Вселената е около 13,8 милиарда години.

Първите звезди са се образували скоро след Големия взрив.

Миналата година космическият телескоп „Джеймс Уеб“ откри в нашата галактика Млечния път три звезди, чиято възраст се счита, че надвишава дори 13 милиарда години.

Звездите по своята същност са гигантски топки

от нажежен газ и всички те започват живота си по един и същи начин.

Те се образуват в огромни облациот космически прах и газ.

Под действието на гравитацията газовите струпвания се свиват, постепенно се нагряват и се превръщат в зараждаща се звезда – протозвезда.

Когато ядрото на звездата се нагрява до милиони градуси, водородните атоми в него се свиват и се обединяват, образувайки хелий.

Този процес се нарича ядрен синтез.

При това се отделят светлина и топлина, и звездата навлиза в стабилна фаза, наречена „главна последователност”.

Според оценките на астрономите, звездите от главната последователност, включително нашето Слънце, съставляват около 90% от всички звезди във Вселената.

Тяхната маса варира от една десета до 200 маси на Слънцето.

С течение на времето такива звезди изчерпват горивото си и пътят им към загиване може да се развива по различни начини.

Звездите с малка маса, като Слънцето, угасват постепенно, в продължение на милиарди години.

А при по-масивните звезди, чиято маса е най-малко осем пъти по-голяма от слънчевата, финалът е много по-драматичен: те избухват в грандиозна експлозия, наречена супернова.

Старите звезди доминират

През 2013 г. международна група астрономи, изучаващи тенденциите в звездообразуването, заяви, че 95% от всички звезди, които някога ще съществуват, вече са се родили.

„Явно живеем във Вселената, където доминират старите звезди“, каза водещият автор на това проучване Дейвид Собрал в статия, публикувана на сайта на телескопа „Субару“.

Ако погледнем времевата скала на Вселената, пикът на звездообразуването, по всяка вероятност, е настъпил преди около 10 милиарда години – период, известен като „космическа полунощ“.

„Галактиките превръщат газа в звезди, но го правят с все по-малка скорост“, казва професор Дъглас Скот, космолог от Университета на Британска Колумбия в Канада.

Професор Скот е съавтор на изследването, което в момента преминава процедура на научно рецензиране и в което са анализирани данни от телескопите „Евклид“ и „Хершел“ на Европейската космическа агенция.

Той и международна група изследователи успяха едновременно да изучат над 2,6 милиона галактики — това стана възможно благодарение на мисията „Евклид“ за създаване на огромна триизмерна карта на Вселената.

Астрономите се интересуваха особено от топлината, излъчвана от звездния прах.

В галактиките с по-висок темп на звездообразуване прахът обикновено е по-горещ, тъй като в тях има по-големи и по-горещи звезди.

Според професор Скот, екипът е открил, че температурите на галактиките постепенно намаляват в продължение на няколко милиарда години. „Отдавна сме преминали пика на звездообразуването и с всяко ново поколение ще се раждат все по-малко и по-малко звезди“, казва той.

Голям спад?

Вярно е, че смъртта на старите звезди може да доведе до образуването на нови от същото вещество, но нещата не са толкова прости.

Да си представим, че имаме купчина строителни материали, от които сме построили къща.

Ако искаме да построим нова, разбира се, можем да опитаме да преработим старата сграда, но далеч не всичко ще се окаже полезно.

„Това означава, че ще можем да построим само по-малка къща.

Всеки път, когато я разглобяваме, подходящият материал става все по-малко, докато в даден момент той стане недостатъчен за строеж на нова къща изобщо“, обяснява професор Скот.

Приблизително същото се случва и със звездите.

„Всяко поколение звезди има все по-малко гориво за горене и в крайна сметка то ще стане недостатъчно, за да може изобщо да се формира звезда“, казва космологът.

„Вече знаем, че звездите с малка маса във Вселената се срещат много по-често от масивните“, продължава той.

Учените отдавна предполагат, че някой ден Вселената ще стигне до своя край.

ьВъпреки това, те не могат да кажат със сигурност как точно и кога ще се случи това.

Една от най-признатите теории към днешна дата е термичната смърт на Вселената.

Тя се нарича още „Голямото замръзване”.

Според тази хипотеза, с разширяването на Вселената енергията ще се разсейва все повече, докато в крайна сметка стане прекалено студено, за да се поддържа живот.

Звездите ще се отдалечават една от друга, ще изчерпват горивото си, а нови звезди вече няма да се раждат.

„Количеството наличната енергия във Вселената е ограничено“, обяснява професор Скот.

Множество нули

Но преди да погледнем меланхолично към небето, трябва да помним: изгарянето на звездите ще отнеме астрономически дълъг период от време.

Професор Скот счита, че нови звезди ще продължат да се появяват още в продължение на 10–100 трилиона години — значително след като нашето Слънце, най-вероятно, ще престане да съществува.

Що се отнася до „Голямото замръзване“, то може да отнеме още повече време: по-рано тази година астрономи от нидерландския университет Радбуд изчислиха, че окончателният край ще настъпи приблизително след един квинвигинтилион години – това е единица с 78 нули.

Така че има достатъчно време, за да се насладите спокойно на звездите в нощното небе следващата ясна вечер.