Допреди няколко десетилетия в Холандия те са били хиляди, но днес от тях са останали само трийсетина възрастни пазители на традицията.
Последните майстори на дървено сабо – един от символите на Равната земя. Сега те се купуват като сувенири, а преди години са били на краката на всеки холандец.
Последните останали възрастни майстори на сабото се оплакват, че макар и пазители на традицията, не успяват да се изхранват само с правене на грубите чехли с дървени подметки. Макар и малцина останали, те са се обединили в Асоциация за защита на сабото с президент Джак ван дер Воорт.
Тази асоциация се опитва да опази този занаят и нещо повече – да го предава на своите наследници. Сабо се произвежда и в други страни, където е било традиционна обувка, като Великобритания и Франция.
Въпреки това обаче то се свързва най-вече с Холандия и неизменно се явява като емблема на страната наред с прочутите лалета и вятърните мелници. Майсторите на сабо се позовават на традицията. „Това е както пържените картофи на белгийците и наденичките на германците. Трябва да опазим традицията“, уверяват се взаимно.
Те обаче не забравят, че наденички и пържени картофи хората продължават да обичат и да хапват с бирата, докато със сабо вече никой не се наема да ходи. Този вид обувка е много популярен до Втората световна война. Сега вече е само част от националната културна традиция, предназначена предимно за туристите.