Халеевата комета започна обратния си път към Земята

В събота, се очакваше известната комета да достигне най-отдалечената си точка от Слънцето, известна още като афелий, на разстояние около 35 астрономически единици (AU) – или около 35 пъти разстоянието между Земята и Слънцето, според НАСА.

Това поставя кометата далеч отвъд орбитата

на Нептун и почти в предния двор на Плутон, който обикаля на около 39 AU.

В известен смисъл това е средата на рутинната 76-годишна обиколка на Халей около Слънцето. През последните около 38 години кометата се е отдалечавала от нас на милиони мили всеки ден; сега през следващите 38 години

тя ще се приближава към нас.

Последното близко приближаване на Халей до Слънцето (или перихелий) е на 9 февруари 1986 г., когато според НАСА той се е приближил на 54,6 милиона мили (87,8 милиона км) от Слънцето; това е около 0,58 AU от родната ни звезда или точно навътре в орбитата на Венера. Астрономите не са виждали кометата от 2003 г. насам, след което

тя стана твърде малка и неясна, за да бъде видяна.

Кометите са топки от лед и прах, които обикалят около Слънцето. Тези небесни обекти са най-известни със своите „опашки“, които се образуват, когато слънчевата радиация изпарява ледените частици в тялото на кометата, предизвиквайки поток от газ и прах зад нея.

Халеевата комета е първата комета,

за която е предсказано, че ще се завърне в небето на Земята. Астрономът Едмънд Халей наблюдава кометата през 1682 г., без да знае какво точно представлява тя – за първи път той я нарича „космата звезда“, според сайта за новини за наблюдение на небето EarthSky.

Халей сравнява наблюденията си с

подобни наблюдения, докладвани през 1531 и 1607 г., и изказва хипотезата, че и трите наблюдения са повторни появявания на един и същ обект. Халей прогнозира, че обектът ще се появи отново през 1758 г. – и това се случва. Халей, който умира през 1742 г., така и не успява да потвърди прогнозите си, въпреки че бъдещите учени в крайна сметка наричат кометата в негова чест.

Халеевата комета прави следващото си близко приближаване до Слънцето на 28 юли 2061 г. Дотогава можете

да се насладите на блестящото наследство

на „косматата звезда“ два пъти годишно, по време на два метеоритни дъжда, свързани с ледените отломки, оставени от кометата при предишни пътувания по земната орбита.

Метеоритният дъжд Делта Аквариди

през май и метеоритният дъжд Ориониди през октомври се случват, когато стари отломки от Халеевата комета падат през земната атмосфера и изгарят като „падащи звезди“.