И така…вчера ви разказахме за кредитните милионери и фалитите на банки.
В началото на 1997 година България се намира едновременно в тежка политическа и икономическа криза.
Страната се намира в състояние на хиперинфлация, след като за по-малко от два месеца цената на един щатски долар от 500 достига до 3000 лв. Инфлацията е 300%.
Левът се срива, средната заплата става 5 долара. Магазините са празни, настанала е зърнена криза и хляб се купува с купони.
От политическа гледна точка имаме премиер в оставка и президент, който още не е встъпил в длъжност.
На 21 декември 1996 г. Жан Виденов е подал оставка като председател на Висшият съвет на БСП и като министър-председател както и цялото правителство. За президент е избран Петър Стоянов, но той още не е встъпил в длъжност.
В началото на 1997 година България е скована от стачки, организирани от Съюза на демократичните сили и Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“.
На 8 януари БСП номинира за нов министър-председател бившия вътрешен министър в кабинета „Виденов“ – Николай Добрев. На 10 януари действащият все още президент Жельо Желев отказва да даде на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за съставяне на ново правителство, макар че е задължен по Конституция.
Опозицията обявява начало на национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание.
Сградата е обградена от демонстранти. Твърди се, че са около 8000 души. Част от тях започват да чупят прозорци с камъни и дръжки от знамена, щурмуват и задната врата на парламента. Някои успяват да проникнат във фоайето и в няколко стаи, трошат и палят мебели. Тогава атакуват и униформени с полицейски палки, а входът е барикадиран отвътре.
Навън обаче се стига до кървави сблъсъци – десетки са ранени, след като полицията и Вътрешни войски се намесват със сила. Участници в събитията твърдят, че униформени са докарани с автобуси и са били протестиращи дори в страничните улички. Сред пострадалите са и политици – депутатът Филип Димитров се озовава в „Пирогов“ с разбита глава.
Полицията и вътрешни войски се намесват и със сила привечер разпръскват и преследват демонстрантите. Десетки са ранени.
На 22 януари 1997 г. избраният за президент Петър Стоянов встъпва в длъжност.
Според Конституцията на България той трябва да започне консултации за съставяне на ново правителство в рамките на тогава действащото Народно събрание. Там БСП има абсолютно мнозинство и по закон президентът трябва да връчи мандат за кабинет на най-голямата парламентарно представена политическа сила – БСП. И той го прави на 28 януари.
Шест дни по-късно, на 4 февруари 1997 г., вътрешният министър в оставка и номиниран за премиер от БСП Николай Добрев заедно с Георги Първанов – тогава лидер на БСП, тръгват към „Дондуков“ 2. Това е 30-тият ден от началото на протестните шествия срещу управлението на БСП. По-късно Николай Добрев ще твърди, че те са носели две папки – едната с нов кабинет на БСП и втората – с отказ от мандат. Според Петър Стоянов папката е била само една – с нов кабинет.
Свикан е Консултативният съвет по национална сигурност и след заседанието е обявено официално, че БСП се отказва от мандат, както и всички останали политически сили в тогавашния Парламент. Политическите сили подписват споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април 1997 г. и за запазване на социалния мир.
На 12 февруари 1997 г. президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство, оглавено от кмета на София Стефан Софиянски. Първото решение на служебния кабинет на Стефан Софиянски е за въвеждане на валутен борд в България.
Едно от първите неща, които самият президент Петър Стоянов изисква от новото правителство е подаване на молба за членство на България в НАТО.
Зареждане ...