партийната субсидия партии финансиране пари малката коалиция партньори БСП

Доц. Стойчо Стойчев за FN: Държавната субсидия НЕ гарантира независимост на партиите от бизнеса

Две теми изпъкнаха тази седмица.

След като премина еуфорията от изборите за евродепутати, на дневен ред дойде проблемът с надвзетите пари от държавната субсидия за партиите. Очаквано се стигна до тежки спорове за смисъла и размера на финансирането. Политическите опоненти, разбира се, се разделиха в мненията си, полетяха и обвинения в популизъм, а някои дори прозряха заплаха за демокрацията у нас.

На този фон се развихри скандал №2. Или, за да кажем по-точно – нова доза размяна на остри реплики между партньорите в Обединените патриоти, които на този етап не изглеждат никак партньорски.

За анализ на ситуацията в политическия ни живот потърсихме доц. Стойчо Стойчев. Вижте какво мисли той:

Доц. Стойчо Стойчев

– Ще обясните ли кой е по-добрият вариант за финансиране на партиите – държавно субсидиране или дарения?

– В световната практика и двата подхода са възприети, дори има и смесени системи. За България имаше дълги дискусии в рамките на Венецианската комисия. Повечето експерти, които се занимават с партийно финансиране, са на мнение, че вариант, при който партиите получават финансирането си през държавния бюджет, е най-добрият.

Според мен обаче, той не е удачен, защото основният аргумент, за да имаме такъв тип финансиране е, че така партиите стават независими от частния бизнес и от дарения. Но реално в България, въпреки голямата субсидия, партиите продължават да получават пари от бизнеса, тъй като връзката между партиите и бизнеса, дори да не е формално известна, е реална.

Затова в момента ми се струва, че е по-добре да се приеме предложението на премиера да се намали субсидията на 1 лев за реално получен глас, защото те така или иначе получават пари от частни донори.

– Ако бъде приет вариантът за 1 лев на глас, това означава ли, че малките партии няма да имат пари за издръжката си и е възможно да изчезнат?

– В момента тази субсидия не се разходва по предназначение от партиите. Големите партии получават доста големи субсидии – това са милиони левове, които те дори не харчат, а ги държат по банки и на влогове. А малките партии на практика ползват тези пари, за да си издържат основно лидера и офиса.

Така че реално организационно-партийна дейност с тези пари не се прави. 30% от тези пари отиват конкретно за партийна дейност, 70% отиват за някакви други неща. Това все пак са пари на данъкоплатците и при положение, че тези пари не гарантират независимост на партиите от частния бизнес, аз не виждам защо трябва да ги плащаме от бюджета.

– Възможно ли е финансовият въпрос да се окаже пречка пред демокрацията у нас, както твърдят някои политици?

– Не! Пречката пред демокрацията у нас е политическата култура на българите. И това, че ние имаме клиентелно мислене и отношение към политиката. Не е проблемът във финансите и финансирането. Ясно е, че има партии, които трудно ще се лишат от тази субсидия.

Мога да ви цитирам лично Ахмед Доган, който в интервю след самоубийството на Ахмед Емин, който отговаряше за държавната субсидия на ДПС, каза: „Този човек (Емин) отговаряше за държавната субсидия, а ние никога не сме му държали сметка какво прави с тези пари – харчеше ги и за себе си взимаше по собствено усмотрение“.

Виждате, че тази партийна субсидия, особено за големите партии, е напълно маргинална – дали ще ги имат тия пари или не, е все едно. И проблемът на българската демокрация са обръчите от фирми и мрежите, в които са се замесили политици, магистрати и бизнесмени, а не толкова дали партиите ще получават държавна издръжка или не.

– От Вашата гледна точка, къде започва и къде свършва популизмът в говоренето по този въпрос?

– Популизмът е навсякъде… Ясно е, че като кажеш 1 лев на глас, това е популистко решение, но това не го прави по-малко правилно. Това, че едно нещо е популистко, не означава, че е грешно по дефиниция.

Според мен това предложение на премиера Борисов е популистко и в същото време правилно в случая. Защото и по 100 лева субсидия на глас да получават, това няма да ги спре от нерегламентирани отношения с бизнеса. И от други зависимости. Защото политиците у нас стават зависими на база личното си благосъстояние, не организационно. Нали си давате сметка, че когато един политик получава вили, имоти или друго, той ги получава в лично качество, те не отиват за партията.

Това е основната разлика между имотните скандали в България и, да кажем, скандала в Австрия. Там ставаше дума за нерегламентирано дарение за партия, докато в България политиците гледат да се облагодетелстват лично и в този смисъл партийната субсидия няма никакво отношение.

– Какво според Вас се случва в т.нар. малка коалиция? Къде се корени проблемът между партньорите?

– В малката коалиция има четири човека с безмерно голямо его, които не могат да седнат на една маса и да се разберат. Това са Волен Сидеров, Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и Ангел Джамбазки. Между тях проблемите са винаги лични и персонални. Да не говорим, че Валери Симеонов е кум на Волен Сидеров – те са рода, така да се каже. И техните скандали са на такова ниво – битово-махленско.

Ясно е, че тях ги обединява нещо, което е много по-силно – това е меркантилното отношение към участието във властта. Те са наясно, че в толкова изгодна позиция, каквато са в момента, няма да бъдат скоро. Имат уникален шанс в момента и би било чутовна глупост в персонален план и за четиримата да разтурят коалицията.

Затова, независимо какви са дрязгите между тях, в какво се обвиняват, в крайна сметка те ще държат мнозинството, защото то им гарантира участие във властта.

В България политиката, за съжаление, за повечето партии е на принципа „интересът клати феса“. Къде видяхте да се скарат по някакъв идеологически въпрос? Единственото идеологическо разминаване, да кажем, е между Волен Сидеров и Валери Симеонов – единият харесва руснаците, другият – американците. Но това е по-скоро кръчмарско-идеологически сблъсък, не е по същество.

Единствените им спорове са за това кой какво бил казал и кой е по-голям патриот от другия.

– Има ли вариант, при който коалицията на патриотичните партии се разпада, но сами по себе си те остават в управлението?

Това няма никакво значение – дали формално ще са в коалиция или ще станат независими парламентарни групи. Те и в момента гласуват по различен начин в парламента. Валери Симеонов затова харесваше толкова много Цветан Цветанов и апелираше той да не бъде махнат. Защото Цветанов играеше ролята на учителка в детската градина, сдобряваше ги и правеше някакви мнозинства от нищото в парламента, за да върви някак нормално работата.

Те никога не са се подчинявали на някаква коалиционна дисциплина – те гласуват по някакво партийно или собствено усмотрение, но не и коалиционно. Нищо ново и драматично няма да се случи, скандалите си вървят. Това прави добра услуга на ГЕРБ, защото скандалите в малката коалиция отклоняват общественото вниманието от голямата партия.

– Какво ще се случи в БСП?

– Голям сблъсък очаквам в БСП. Защото Корнелия Нинова направи не просто персонални проблеми в партията, като махна емблематични фигури. И тук не става въпрос само за Георги Гергов – говорим за изявени и почтени политици като Янаки Стоилов, например, като Сергей Станишев. Защо трябваше да се стига до този конфликт – можеше да го сложи на едно достойно място в листата. Тя тръгна на война с него.

Но персоналните битки не са толкова важни, по-съществените са идеологическите. Нинова тръгна да прави от БСП някакъв хибрид между лява и шовенистична или националистическа партия. Докато голяма част от хората, които гласуват за БСП и се идентифицират с БСП, имат много по-интернационалистки позиции, много по-проевропейски, по-пролиберални.

Нинова затръшна вратата пред младите леви. Вижте какъв добър резултат направи Ваня Григорова като независим кандидат в лявото пространство. С посланията, които направи, които са про-синдикални, про-солидарни. Неща, от които Корнелия Нинова бяга. Тя се плъзна по популистката позиция.

– Това ще коства ли на Корнелия Нинова позицията ѝ в партията и като цяло в политическия живот?

– Връх в кариерата на Корнелия Нинова е да бъде председател на партията. Ясно е, че тя няма да бъде министър-председател, така че в момента, в който тя загуби председателския пост, оттам – натам приключва активната ѝ политическа кариера.

Още повече, че тя се доказа като доста конфликтен тип политик. Вместо да изгражда мостове, тя ги руши. В политиката в дългосрочен план тази стратегия не работи. Тя работи в хомогенни общества, каквото българското не е. То е съставето от много общности. Няма как в България да има Маргарет Тачър. Вижте какво стана с Иван Костов – той беше такъв тип политик – категоричен, изключващ и след един четиригодишен мандат, дори сега в мемоарите си, се чуди защо хората се отвърнаха от него. В България няма как да не бъдеш диалогичен в политиката. Няма как да не градиш мостове – в момента, в който спреш да го правиш, политическият живот сам те изхвърля. И това ще се случи и с Корнелия Нинова.

- реклама -