Доц. Стойчо Стойчев за FN: Държавната субсидия НЕ гарантира независимост на партиите от бизнеса

"Обединените патриоти" ще останат заедно, защото това им гарантира участие във властта

партийната субсидия партии финансиране пари малката коалиция партньори БСП
Две теми изпъкнаха тази седмица.

След като премина еуфорията от изборите за евродепутати, на дневен ред дойде проблемът с надвзетите пари от държавната субсидия за партиите. Очаквано се стигна до тежки спорове за смисъла и размера на финансирането. Политическите опоненти, разбира се, се разделиха в мненията си, полетяха и обвинения в популизъм, а някои дори прозряха заплаха за демокрацията у нас.

На този фон се развихри скандал №2. Или, за да кажем по-точно – нова доза размяна на остри реплики между партньорите в Обединените патриоти, които на този етап не изглеждат никак партньорски.

За анализ на ситуацията в политическия ни живот потърсихме доц. Стойчо Стойчев. Вижте какво мисли той:

Доц. Стойчо Стойчев

– Ще обясните ли кой е по-добрият вариант за финансиране на партиите – държавно субсидиране или дарения?

– В световната практика и двата подхода са възприети, дори има и смесени системи. За България имаше дълги дискусии в рамките на Венецианската комисия. Повечето експерти, които се занимават с партийно финансиране, са на мнение, че вариант, при който партиите получават финансирането си през държавния бюджет, е най-добрият.

Според мен обаче, той не е удачен, защото основният аргумент, за да имаме такъв тип финансиране е, че така партиите стават независими от частния бизнес и от дарения. Но реално в България, въпреки голямата субсидия, партиите продължават да получават пари от бизнеса, тъй като връзката между партиите и бизнеса, дори да не е формално известна, е реална.

Затова в момента ми се струва, че е по-добре да се приеме предложението на премиера да се намали субсидията на 1 лев за реално получен глас, защото те така или иначе получават пари от частни донори.

– Ако бъде приет вариантът за 1 лев на глас, това означава ли, че малките партии няма да имат пари за издръжката си и е възможно да изчезнат?

– В момента тази субсидия не се разходва по предназначение от партиите. Големите партии получават доста големи субсидии – това са милиони левове, които те дори не харчат, а ги държат по банки и на влогове. А малките партии на практика ползват тези пари, за да си издържат основно лидера и офиса.

Така че реално организационно-партийна дейност с тези пари не се прави. 30% от тези пари отиват конкретно за партийна дейност, 70% отиват за някакви други неща. Това все пак са пари на данъкоплатците и при положение, че тези пари не гарантират независимост на партиите от частния бизнес, аз не виждам защо трябва да ги плащаме от бюджета.

– Възможно ли е финансовият въпрос да се окаже пречка пред демокрацията у нас, както твърдят някои политици?

– Не! Пречката пред демокрацията у нас е политическата култура на българите. И това, че ние имаме клиентелно мислене и отношение към политиката. Не е проблемът във финансите и финансирането. Ясно е, че има партии, които трудно ще се лишат от тази субсидия.

Мога да ви цитирам лично Ахмед Доган, който в интервю след самоубийството на Ахмед Емин, който отговаряше за държавната субсидия на ДПС, каза: „Този човек (Емин) отговаряше за държавната субсидия, а ние никога не сме му държали сметка какво прави с тези пари – харчеше ги и за себе си взимаше по собствено усмотрение“.

Виждате, че тази партийна субсидия, особено за големите партии, е напълно маргинална – дали ще ги имат тия пари или не, е все едно. И проблемът на българската демокрация са обръчите от фирми и мрежите, в които са се замесили политици, магистрати и бизнесмени, а не толкова дали партиите ще получават държавна издръжка или не.

– От Вашата гледна точка, къде започва и къде свършва популизмът в говоренето по този въпрос?

– Популизмът е навсякъде… Ясно е, че като кажеш 1 лев на глас, това е популистко решение, но това не го прави по-малко правилно. Това, че едно нещо е популистко, не означава, че е грешно по дефиниция.

Според мен това предложение на премиера Борисов е популистко и в същото време правилно в случая. Защото и по 100 лева субсидия на глас да получават, това няма да ги спре от нерегламентирани отношения с бизнеса. И от други зависимости. Защото политиците у нас стават зависими на база личното си благосъстояние, не организационно. Нали си давате сметка, че когато един политик получава вили, имоти или друго, той ги получава в лично качество, те не отиват за партията.

Това е основната разлика между имотните скандали в България и, да кажем, скандала в Австрия. Там ставаше дума за нерегламентирано дарение за партия, докато в България политиците гледат да се облагодетелстват лично и в този смисъл партийната субсидия няма никакво отношение.

– Какво според Вас се случва в т.нар. малка коалиция? Къде се корени проблемът между партньорите?

– В малката коалиция има четири човека с безмерно голямо его, които не могат да седнат на една маса и да се разберат. Това са Волен Сидеров, Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и Ангел Джамбазки. Между тях проблемите са винаги лични и персонални. Да не говорим, че Валери Симеонов е кум на Волен Сидеров – те са рода, така да се каже. И техните скандали са на такова ниво – битово-махленско.

Ясно е, че тях ги обединява нещо, което е много по-силно – това е меркантилното отношение към участието във властта. Те са наясно, че в толкова изгодна позиция, каквато са в момента, няма да бъдат скоро. Имат уникален шанс в момента и би било чутовна глупост в персонален план и за четиримата да разтурят коалицията.

Затова, независимо какви са дрязгите между тях, в какво се обвиняват, в крайна сметка те ще държат мнозинството, защото то им гарантира участие във властта.

В България политиката, за съжаление, за повечето партии е на принципа „интересът клати феса“. Къде видяхте да се скарат по някакъв идеологически въпрос? Единственото идеологическо разминаване, да кажем, е между Волен Сидеров и Валери Симеонов – единият харесва руснаците, другият – американците. Но това е по-скоро кръчмарско-идеологически сблъсък, не е по същество.

Единствените им спорове са за това кой какво бил казал и кой е по-голям патриот от другия.

– Има ли вариант, при който коалицията на патриотичните партии се разпада, но сами по себе си те остават в управлението?

Това няма никакво значение – дали формално ще са в коалиция или ще станат независими парламентарни групи. Те и в момента гласуват по различен начин в парламента. Валери Симеонов затова харесваше толкова много Цветан Цветанов и апелираше той да не бъде махнат. Защото Цветанов играеше ролята на учителка в детската градина, сдобряваше ги и правеше някакви мнозинства от нищото в парламента, за да върви някак нормално работата.

Те никога не са се подчинявали на някаква коалиционна дисциплина – те гласуват по някакво партийно или собствено усмотрение, но не и коалиционно. Нищо ново и драматично няма да се случи, скандалите си вървят. Това прави добра услуга на ГЕРБ, защото скандалите в малката коалиция отклоняват общественото вниманието от голямата партия.

– Какво ще се случи в БСП?

– Голям сблъсък очаквам в БСП. Защото Корнелия Нинова направи не просто персонални проблеми в партията, като махна емблематични фигури. И тук не става въпрос само за Георги Гергов – говорим за изявени и почтени политици като Янаки Стоилов, например, като Сергей Станишев. Защо трябваше да се стига до този конфликт – можеше да го сложи на едно достойно място в листата. Тя тръгна на война с него.

Но персоналните битки не са толкова важни, по-съществените са идеологическите. Нинова тръгна да прави от БСП някакъв хибрид между лява и шовенистична или националистическа партия. Докато голяма част от хората, които гласуват за БСП и се идентифицират с БСП, имат много по-интернационалистки позиции, много по-проевропейски, по-пролиберални.

Нинова затръшна вратата пред младите леви. Вижте какъв добър резултат направи Ваня Григорова като независим кандидат в лявото пространство. С посланията, които направи, които са про-синдикални, про-солидарни. Неща, от които Корнелия Нинова бяга. Тя се плъзна по популистката позиция.

– Това ще коства ли на Корнелия Нинова позицията ѝ в партията и като цяло в политическия живот?

– Връх в кариерата на Корнелия Нинова е да бъде председател на партията. Ясно е, че тя няма да бъде министър-председател, така че в момента, в който тя загуби председателския пост, оттам – натам приключва активната ѝ политическа кариера.

Още повече, че тя се доказа като доста конфликтен тип политик. Вместо да изгражда мостове, тя ги руши. В политиката в дългосрочен план тази стратегия не работи. Тя работи в хомогенни общества, каквото българското не е. То е съставето от много общности. Няма как в България да има Маргарет Тачър. Вижте какво стана с Иван Костов – той беше такъв тип политик – категоричен, изключващ и след един четиригодишен мандат, дори сега в мемоарите си, се чуди защо хората се отвърнаха от него. В България няма как да не бъдеш диалогичен в политиката. Няма как да не градиш мостове – в момента, в който спреш да го правиш, политическият живот сам те изхвърля. И това ще се случи и с Корнелия Нинова.