От приемането му в края на януари, около Законът за частната охранителна дейност се вихри нестихваща полемика. Чуха се фрази от типа на „разпад на държавността“ и „бягство на държавата от конституционните й задължения“ и то не от къде да е, а от президентството и прокуратурата.
Държавният глава сезира Конституционния съд, а само ден след него това направи и обвинител номер 1 Сотир Цацаров.
Най-общо казано, закона разрешава общините да прехвърлят част от охраната на прояви, хора и имущество, извършвана сега от полицията на частни фирми. Което бе разтълкувано от някои като нарушение на Конституцията, където е разписано, че осигуряването на обществения ред е преругатив на МВР.
За позицията на управляващото мнозинство защо закона е добър, как той ще бъде в полза на гражданите и какви правно-обществени отношения ще регулира, се обърнахме към депутата от ГЕРБ Маноил Манев.
FN Ударите по Закона дойдоха не само от опозицията, но и от президента и дори от главния прокурор. Очаквахте ли да се развихри подобна полемика и как си обяснявате това, което последва приемането му?
Маноил Манев: Този въпрос трябва да бъде разделен на три. Първо да кажем за държавния глава – Законът беше при него веднага след гласуването му в Народното събрание през януари. Тогава той можеше да предприеме всякакви действия по него ако нещо го е притеснявало. Но, той го разписа и го пусна за обнародване в Държавен вестник. Как след това е намерил доводи срещу Закона – това вече е въпрос към самия президент Радев.
Що се отнася до прокуратурата – тя извършва нейно законно право и действие. Намерили са притеснение в Закона и са отправили питане към Конституционния съд, който да се произнесе.
Но, важното е да говорим тук за държанието на опозицията. През 2016-та година Закона е качен за обсъждане за първи път. От тогава насам до миналата седмица са проведени безброй работни групи както по министерствата, така и в парламента. Колегите обаче една дума не са казали против него в работния му вариант. Учудващо е за мен наистина тази полемика от една страна, но от друга не. Особено след срещата, която проведохме в Народното събрание с кметовете по темата. Те отдавана говорят за децентрализация, искат повече права. Нормално е темата да бъде дебатирана при такава ситуация.
FN И какво мнение изразиха пред вас кметовете по този Закон?
Маноил Манев: Вижте, много е важно да си говорим вече с факти по този закон. И фактите са следните: този член за охраната на урбанизираните територии, които се дава като възможност ще може да се прилага само от общинските кметове. А, всяко решение за сключване на какъвто и да било договор на общинските кметове се дава само от общинските съвети. А, общинските съвети дори не са политически орган, защото в много от тях освен политическите партии има и избрани хора от сдружения, инициативни комитети, обикновени граждани.
В момента има над 10 общини, които имат своите звена за самоохрана
Забележете не общинска полиция, не друга форма на дирекция към общината, а звено за самоохрана, регистрирано по сега действащия закон за Частната охранителна дейност. Това е факт, много лесно проверим. За всичките тези 5-6 години през които са съществували тези звена няма и дума за злоупотреби с положение или някакво изкривяване.
На всичкото отгоре в Закона, в текста за урабнизираните територии няма нито една думичка за охрана на обществения ред и борба с престъпност и тн. Текстът е – „дава се възможност за сключване на договори с частните охранителни фирми за охрана от притовоправни действия на имуществото и физически лица“.
Тази дейност е лицензионна към МВР, те издават лицензите на охранителните фирми. МВР има абсолютния контрол, отнемането на лиценз може да стане по много бърза процедура ако бъдат забелязани нарушения от министерството на вътрешните работи.
FN Изразено бе мнение, че предаването на охраната на различни обекти от кметовете ще натовари данъкоплатците с допълнителни финансови средства?
Маноил Манев: Фактите са следните: Към момента в България има стотици села, които са сключили договори с частни охранителни фирми, за което гражданите заплащат от джоба си примерно по 10 лева на къща. Сега ние даваме законова възможност това да се прави ако общинския съвет прецени, че има необходимост да се сключи такъв договор. И това ще се плаща от общинския бюджет. Или чрез други форми на заплащане, които общината е осигурила. Защото тези хора не бива да забравяме, че те си плащат данъците и не са по-малки данъкоплатци от който и да било от нас. И ние сме дали тази възможност да преценят общинските съвети могат ли да поемат подобен разход върху гърба си.
FN Ясно е, че нещата в момента са в ръцете на Конституционния съд. Вие с каква нагласа сте за бъдещето на тези спорни моменти в Закона, за които е сезиран съда?
Маноил Манев: Народното събрание е получило Закона от Министерският съвет, негов създател е МВР. Мнозинството в парламента е възприело мотивите на вносителя и го е гласувало във вида, в който е дошъл при нас, защото повтарям в нито един от работните му варианти опозицията не е изразила мнение. Каквото и да се произнесе КС, то се превръща в решение, което трябва да се спазва от всички. Така, че каквото бъде преценено, така ще бъде направен и Закона.
Но, искам да отбележа как един закон може да бъде превърнат в политическо говорене от опозицията. Когато през 2013-та година БСП бяха на власт те унищожиха единствената форма, която министерството на вътрешните работи имаше да охранява частни имоти – магазини, апартаменти и тн.- това беше СОТ-а към МВР, който беше закрит.
Тогава нямаше проблем и напрежение кой ще охранява гражданите. Много малко по-късно същото това правителство на Орешарски прави един много дълъг рекламен ход на програмата си за сигурност, която представлява следното: назначават се по списъци от областните управители, които са политически лица, хора без образование, неграмотни и трайно безработни. И в програмата пише, че за тези лица се назначават за охрана на обществения ред и борба с престъпността в малките населени места. Тогава няма конфликт и те 1 година получаваха заплати – хора без ценз, дори не преминали през някакво обучение.
А, сега разликата е, че ние даваме възможност охранителите да се избират от общинските съвети, които са избрани от гражданите, а не са партийни назначения.










