В понеделник Румен Радев обяви, че ще се кандидатира за втори мандат като президент. В четвъртък от НОЩ предупредиха, че се задава трета вълна на коронавируса. Междувременно, БСП подредиха водачите на листите си за предстоящите парламентарни избори, а Корнелия Нинова отложи решението за подкрепата на партия за Радев за след вота за парламент. Социологическите агенции дадоха шанс на пет или шест партии да влязат в следващото Народно събрание, престрелките между Дондуков 1 и 2 продължиха на тема: „Кой е виновен за сменената обществена поръчка, заради която ОЛАФ ни посочи с пръст„.
На този фон и към днешна дата – как ще се случат изборите в условия на пандемия и какви са възможните конфигурации за следващо управление? Отговорите потърсихме от Даниел Смилов – Специалист по сравнително конституционно право, програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Ето и експертното му мнение:
––––––––––––––––––––––
– Смятате ли, че ковид пандемията ще откаже избирателите да гласуват?
Мисля, че е рано да се правят такива прогнози, много е динамична ситуацията. Зависи от това дали ще имаме нов пик на ковид кризата и то близо до изборите. Засега е спекулативно да се твърди, че задължително ще имаме много ниска избирателна активност. При всички случаи, някакъв негативен ефект от ковид кризата ще има.
– Принципно, при евентуално ниска избирателна активност, кой печели и кой губи от малкото гласували?
От теоретична гледна точка, биха спечелили партии, които имат твърди ядра, т.е. хора, които винаги биха гласували за тях. В нашия случай, при ниска избирателна активност със сигурност биха спечелили ДПС – те са много мобилизирана партия, те имат такова ядро, те ще бъдат свръх представени при ниска активност. Такива партии, като ГЕРБ и БСП, също биха били добре представени. В по-трудна позиция биха били партии, които разчитат на протестен вот, на хора, които не са обичайни гласоподаватели и които имат нужда от допълнителна мобилизация, за да отидат до урните.
– В какво здраве се намират политическите партии?
Те са широк спектър – някои са в добро здраве, други не толкова. Всяка една от партиите има своите болежки. Това се вижда и от социологическите проучвания. Очаква се доста фрагментиран парламент. На първо място така наречените големи партии не изглеждат към момента толкова големи. Последното изследване показа 17% за ГЕРБ и 15 за БСП. Сумарно тези партии имат 1/3 от гласовете на всички избиратели и около 40% на тези, които възнамеряват да гласуват. Това означава, че за останалите партии остава доста потенциален вот и неслучайно виждаме, че ако се запази тази тенденция, в следващото Народно събрание ще има доста извънпарламентарни партии – Слави Трифонов, Демократична България и може би Мая Манолова и Отровното трио.
– Само на мен ли ми се струва или конфигурацията в следващия парламент ще е сложна?
Сложна ще бъде със сигурност. Геометрията на следващото управление ще е доста неконвенционална. Не Евклидова геометрия – да имаме коалиция на партии с различна идеологическа ориентация. На някои партии програмите още не са съвсем ясни, като тази на партията на Слави Трифонов, която трудно можем да позиционираме в традиционния политически спектър. Всичко това прави прогнозите рисковани, а вариантите може да изглеждат екзотично.
Парламентаризмът има инструменти да се справя с такива ситуации на фрагментиран парламент и трудни коалиции. Има възможности за експертни правителства, за такива на малцинствата, където някои партии поемат отговорност да управляват, а други ги подкрепят без да имат пряко участие във властта. Програмни кабинети – това също е формула, на която може и да ѝ дойде времето с много ясно и точно разписана програма какво ще прави правителството. В Германия има такава традиция, особено когато има голяма коалиция – тя стъпва на много детайлно разписана програма. Не мисля, че в България голяма коалиция е вероятна, но идеята за програмно правителство би могла да се приложи.
– Още преди да сме видели програмите на партиите, виждате ли някъде възможни допирни точки? Дори по оста ляво-дясно?
Към момента такива прогнози биха били спекулативни и рискови. Това, което мога да кажа, е че с много голяма вероятност правителство след парламентарните избори ще бъде сформирано. Другото е, че това правителство ще бъде една доста широка коалиция от множество партии. Не всички от тези партии ще бъдат с една и съща идеологическа и политическа координация.
Оттук нататък вариантите са твърде много, за да ги изброяваме.
Но две са основните, около които можем да мислим.
Една възможна коалиция би била около промяна на модела „Борисов“. Вярно е, че различни партии имат различна идея за това какво представлява той, но общата идея е, че има много и силни свързаности между управление и определени бизнесинтереси, които трябва да бъдат разградени. Така че една възможна коалиция би стъпила върху идеята за промяна на управленския модел. В нея биха участвали партии, които вече са се заявявали като противници, критици на този модел. Няма да е лесна тази коалиция, защото в нея биха били партии като БСП от една страна, Слави Трифонов, може би Мая Манолова. Има шанс някаква подкрепа да получи и от страна на Демократична България, макар че е малко вероятно тази коалиция да се асоциира силно с подобен вариант. По-скоро ако се ангажира, Демократична България би подкрепила определени политики, но не и за самото управление.
Друг вариант е за запазване на практика на сегашното управленско статукво.
Този вариант, разбира се, би бил структуриран около ГЕРБ. ДПС биха могли да бъдат партньори този път вече съвсем открити в едно коалиционно управление. Други партии също могат да участват – части от Обединените патриоти, които успеят да влязат в парламента, но това би породило напрежение с ДПС.
Има и различни вариации на тази тема. Чисто комбинаторните възможности, които ще предложи следващият парламент, ще бъдат много, тъй като в него се очаква да има много партии.
– ВМРО обявиха, че ще се явят самостоятелно на изборите – смятате ли, че някоя от партиите в Обединените патриоти имат шанс да преминат 4-процентната бариера?
В настоящата ситуация някакъв теоретичен шанс има ВМРО, но към момента социологията ги поставя под чертата за следващия парламент.
– Къде в предизборната битка за парламент ще се намести заявката на Радев за втори мандат?
Радев използва политически този момент да се позиционира като политически лидер на сили, които се заявяват като противници на модела „ГЕРБ“. Разбираемо е защо го прави – удобен е моментът да се заяви като участник и в парламентарните избори, дори без да участва със своя партия. Малко е рискована тази игра, защото той се опитва да говори от името на партии, като да речем Демократична България, които не се асоциират еднозначно с него. Те подкрепят Радев, доколкото той е критик на Борисов, но има и доста сериозни принципни различия с него по други политически теми. Като например, позициониране по отношение на Русия и други съдържателни въпроси.
Разбираемо е, че Радев се опитва да заеме позицията на водач на анти-Борисов модела, но би било грешка от негова страна да надценява картите, с които разполага. Не всички от критиците на Борисов биха го припознали като свой представител или лидер.
– Какво трябваше да прочетем между редовете в изказването на Корнелия Нинова във връзка с кандидатурата на Радев?
Това, което тя каза, е, че най-вероятно БСП ще подкрепят Радев. Но това, което на мен ми се стори, е, че дори в известен смисъл тя беше ядосана от избързването му. Той като че ли искаше да я постави в положение, в което тя няма избор и тя действително се оказа в ситуация да каже да, но за да запази достойнството си като лидер на голяма партия, тя остави това решение за след парламентарните избори. Скрито и тлеещо напрежение се усещаше, но трябва да се каже, че и БСП, и Радев имат интерес да се подкрепят за президентските избори.
– Каква предизборна кампания очаквате?
Надявам се, че ще бъде достатъчно интензивна и информираща гражданите кампания. Би било жалко, ако кампанията стане жертва на ковид ситуацията. Има такава опасност. Оттам-нататък не мисля, че кампанията ще се различава съдържателно много от това, на което сме свикнали. В крайна сметка, нивата на политическа култура в България са нещо, което не се променя много бързо. Надявам се да бъде кампания, която не е много негативна и изпъстрена с жълти удари под кръста между политическите противници.
Зареждане ...