ваксина
сн. БГНЕС

Българската ваксина чака разрешение за тестове върху животни

Българската ваксина, която се изпълнява по проекта на френския институт „Луи Пастьор“ е на фаза очакване на разрешение за тестване върху животни. Това стана ясно от втория кръг от разговори в президентството, в който се включиха вирусолози.

„Предклиничните изпитания ще дадат информация какво може да се очаква във времето, какви странични ефекти ще има, да се привършат научната част на експериментите, обясни заяви доц. Андрей Чорбанов, ръководител на департамент „Имунология“ в БАН.

сн. БГНЕС

Проектът по втората ваксина е замразен от септември насам, заради обжалване на една от фирмите. „Административният съд все още не е отсъдил и това забави проекта, а финансирането по него, което бе по европейски проект пропадна, защото срока за усвояване на парите бе до края на годината„, обясни още Чорбанов.

Той заяви, че все пак е получил уверение от просветния министър, че парите ще могат да се ползват когато съда отблокира процедурата.

сн. БГНЕС

Учените бяха извикани от държавния глава във връзка с провежданите от него консултации около провеждането на парламентарните избори в условията на пандемия.

Според него да се ваксинират 10 000 души на ден срещу COVID-19 е провокация към здравната система.  По думите му коронавирусът ще изчезне тогава, когато или се срещне с всички като популация или когато ваксина спре неговото разпространение.

„За да покрием населението, което искаме да покрием, ние трябва да покрием поне едни 4 милиона от тези 6, което сме като население, за да смятаме, че сме ваксинирали цялата част, каквато е програмата. При 10 000 души на ден, това автоматично прави 400 дни, в които трябва да ваксинираме всеки ден, събота, неделя, Великден и всички празници. На третата седмица трябва да започнем реимунизациите, което автоматично прави по 20 000 души на ден. От третата седмица всеки ден трябва да имунизираме 20 000 души с една и съща ваксина“, обясни проф. Чорбанов.

Как ще се решава коя ваксина да се постави на даден пациент?

„Остро стои въпросът с възможен ли е избор на ваксина – той стои остро и сериозно, защото в края на периода, когато парламентът обяви с кои фирми ще бъде свързана доставката на ваксини в страната и ЕС, сега възниква въпросът можем ли да избираме.“ Това каза вирусологът проф. д-р Радка Аргирова.

сн. БГНЕС

„Въпросът е, че до обикновените хора все още няма информация за това коя ваксина какви качества има. Апелирам към здравните органи и изпълнителната власт, аз съм готова да се включа в такова написване на кратки и ясни материали, за да могат хората да се ориентират какво да изберат“, допълни тя.

От думите на учените стана ясно, че организирането на изборите през март ще бъде много сложно.

„Кои ще бъдат тези, които ще влязат в болнични заведения с урни, как ще се осигури това гласуване. Това е важно, като знам как в други години при далеч по-леки условия се гласува в болници. Тук ще е сложно, в никакъв случай не бива да се допуска там да влизат неимунизирани хора, всичко трябва да е идеално точно разписано. Трябва да се постараем около месец, 20 дни преди датата, която определите за избори, да има съсредоточаване на здравните заведения, в които ще се проведе гласуването, за да може те да са по-малко на брой, защото ще е трудно“, каза проф. Аргирова.

„По отношение на изборния процес виждам три фази. Първата е преди изборите, която има различни процеси, свързани със събиране и движение на хора, агитация от партийните централи – при тях, ако не се изпълняват противоепидемични мерки, поставят целия процес в риск„, каза пулмологът д-р Александър Симидчиев.

„По време на изборите има различни хипотези – гласуване на тези, които са под карантина, на такива, които още не са боледували, както и рисковете за хората, които организират целия изборен процес. А и след изборите – периода на броенето също поставя под риск големи групи от хора, които ще се събират“, допълни той.

- реклама -