Когато бях дете, моята баба Лена често ми разказваше за своята баба Елена – баба акушерка. Тя било най-уважаваната жена в цялото село, защото помагала при появата на най-святото – новия живот.
Често се случвало някой да потропа на портата, да извика припряно и баба Елена скачала веднага дори и да било посред нощ. Не отказвала никога, макар че понякога и тя била болна и уморена, понякога нямала настроение заради собствените си грижи.
Но ставало ли нужда от нея, тръгвала веднага
Бавела се с часове, а когато се връщала, цялото й лице светело от щастие. После започвала да разказва какъв юнак или каква напета мома са се родили. Колко силно са плакали и какво са им нарекли орисниците.
Носела със себе си кърпа с пъстра шевица, която й била подарена. Родилката я изработвала по време на бременността си. В бродерията са закодирани магически символи, чиято цел е да закриля и майката, и нейното бебе. А след раждането щастливата родилка подарявала такава кърпа на жената, която й помогнала в свещения момент.
Баба Елена прибирала кърпите в голяма ракла и не позволявала на децата да ги пипат
Знаела точно всяка кърпа от коя жена е, при кое раждане й е била подарена, как е преминало раждането и колко голямо е сега детето. За баба Лена тези кърпи били вълшебни. Защото тя и другите деца често си говорили скришом за раждането. Не знаели много за това тайнство, но пък си правели изводи от случайно изпуснати реплики, от дочута суматоха в съседната стая, от виковете на родилката…
И тъй като след раждането всички благодарели на баба Елена, малките я смятали за фея. Често дори се опитвали да открият вълшебната й пръчица. Нещо повече – всяко малко момиченце тайно се надявало един ден баба Елена точно на него да завещае вълшебната пръчица.
Пръчица наистина нямало, но баба Лена един ден получила като зестра кърпите с цветни шевици и със скрити послания за здраве и щастие
Вадеше ги на 8 януари, когато се отбелязва празникът Бабинден
А после със странно замечтан глас ни разказваше за тази зимна приказка, в която падали тайни и ограничения.
Рано сутринта на Бабинден жените, които имат деца от 1 до 3 години, наливали вода от чешмата, слагали в нея босилек или здравец, приготвяли сапун и нова кърпа. Отивали в дома на бабата акушерка за обредно поливане и миене на ръцете. Поливането се извършвало в градината, на дръвника (за да се пресече всичко лошо) или на стълбите. При миенето бабата хвърляла вода нагоре (колкото са капките, толкова да са берекетът и здравето), подскачала нагоре (да са пъргави децата).
Жената дарявала бабата с риза, чорапи, платно и кърпа с вързана в нея пара.
Бабата връзвала на детето мартеничка от бял и червен конец и паричка и също дарява детето с чорапки и ризка.
На коляното на детето слагали малко сол да близне, за да няма разстройство през годината, или пепел, за да не го хващат бабици.
После баба Елена обикаляла къщите, в които е бабувала, и къпе малките
Носела бяла и червена вълна, мед и просо. Бялата вълна представлява магическа благословия, за да доживее детето дълги години, червената – за да е здраво и румено, просото – за да пълнее, медът – да е работно като пчелата и да умножи човешкия род. След къпането мажела булките с мед, за да са сладки на мъжете си.
Най-интересното било следобед, когато баба Елена посрещала скъпи гости
Първоначално в дома й се събирали само жени. От глътка на глътка те прекалявали с червеното вино и се отпускали. Започвали да правят пиперливи подмятания. А децата подслушвали от другата стая и тихо се хихикали. Те бързо запомняли наричанията и припевките, свързани със сексуалния живот, зачатието и раждането. По-късно идвали и мъжете и веселбата ставала наистина буйна.
Вечерта ритуалът продължавал с обредно къпане на бабата акушерка. Изнасяли я навън, слагали я в двуколка и я карали към реката. Там ритуално я поливали с вода.
Вечерта на мегдана всички се хващали на общо хоро. Празникът завършвал пред къщата на баба Елена. Всички я изпращали до нея, носели я на ръце, давали й дарове.
Баба Лена спираше да говори и оставаше загледана в пространството дълго след последните си думи. След това сгъваше кърпите, прибираше ги в раклите.
А аз се надявах един ден да ми ги даде на мен … заедно с вълшебната пръчица на баба Елена – вълшебницата…
Зареждане ...