„След историческото откритие на НАСА за 7 планети, подобни на Земята, три от които вероятно са годни за живот, най-важно е да опознаем нашата собствена Слънчева система и да стигнем до нейните граници„. Това заяви специално за Flashnews д-р Владимир Божилов, астрофизик от катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на Софийския университет и главен редактор на сп. ВВС ЗНАНИЕ. Вижте още!
– Д-р Божилов, доколко историческо е новото откритие на НАСА за 7-те екзопланети?
– Историческото в новото откритие с телескопа „Спицър“, но направено от екип европейски астрономи от Белгия, е, че за първи път имаме огромен брой екзопланети – 7 около друга звезда, при това близка звезда, които са с размери, близки до тези на Земята. Т.е. не само броят им е впечатляващ – цели 7, което ги поставя на второ място в класацията на откритите до момента системи, но и това, че всичките 7 са много малки. Наблюдаването на малки светове е трудно, тъй като изисква много наблюдения и много голям късмет. В случая това е революцията.
– От това, което откривате като специалист, доколко подобни са тези планети на Земята и доколко е възможно да намерим планета, подходяща за бъдещ живот там?
– Има няколко фактора, които показват доколко една планета е подобна на Земята. Първият е видът на звездата – в случая, звездата Трапист-1, която се намира на 39 светлинни години от нашата слънчева система. Това е звезда, която е много по-студена от нашето Слънце. Температурата на повърхността на Слънцето е около 6000 градуса по Келвин, докато тази на повърхността на звездата Трапист-1 е около 2500 градуса, което означава, че това е звезда, която може да си позволи да има по-близки планети до себе си, които въпреки това да са подходящи за живот.
От друга страна обаче, такива звезди са много по-разпространени и нашето Слънце не е една съвсем стандартна звезда. Повечето звезди са по-хладни и, изследвайки Трапист-1, можем да разберем какво се случва около по-голям брой звезди във Вселена, отколкото спрямо нашето Слънце. Тези планети са изключително интересни, тъй като благодарение на тях можем да разберем доколко нашата планета е единствена или пък не е уникална във Вселената.
Това е първият фактор за наличие на живот – какъв е видът на звездата, около която живеят съответните планети.
Вторият обаче е размерът на планетите.
В нашата Слънчева система имаме добър пример, тъй като планетите са разделени на две групи. Имаме планети от земната група – Меркурий, Венера, Земя, Марс. Всички тези планети имат твърда повърхност и желязно ядро, плюс плитка атмосфера.
От друга страна, газовите и ледените гиганти – планетите гиганти – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, се състоят от газове. В случая на Юпитер и Сатурн това са горещи газови гиганти, а в случая на Уран и Нептун са ледове на съответните газове. Обаче на такава планета – от типа на горещ газов гигант и леден гигант, е малко вероятно и всъщност невъзможно на практика да има живот от земен тип. Затова второто нещо, поради което говорим за земеподобни планети, в Трапист-1 е, че те са скалисти, т.е. всичките тези 7 планети са с размери, близки до Земята, и освен това не са газови гиганти. Затова на тях, ако се намират на подходящото разстояние в т. нар. зона на обитаемост, би могло да има условия за живот, подобен на този на Земята.
– От НАСА съобщиха, че на тези планети има условия за питейна вода, гъста атмосфера, подобни размери, подобна температура като Земята и че това са екзопланетите от всички, открити досега, където има най-голяма вероятност да има подобен на земния живот. Вие обнадежден ли сте за това?
– Всъщност нещата са и дори малко по-интересни, тъй като атмосферата на една планета, докато не бъде заснета, няма как да разберем дали наистина е това, което очакваме. В този смисъл, когато говорим за планета с размери, близки до Земята, 7 планети са с размерите от 60% от тези на Земята до 130%. Това означава, че можем да очакваме на част от тях да има атмосфера, но дали тази атмосфера отговаря по състав на Земята в момента изследва космическият телескоп „Хъбъл“. От другата година, есента, ще изследва и космическият телескоп „Джеймс Уеб“, когато бъде изстрелян.
За да говорим за условия за живот, а едно от тези условия е да има вода, която тече на повърхността, трябва да знаем дали съставът на атмосферата и дали има достатъчно плътна атмосфера. Това е възможно, но не е доказано за тези нови планети. Освен това атмосферата трябва да бъде достатъчно плътна, за да може водата да тече, а да не се изпари или да замръзне в момента, в който е на повърхността.
Освен това съставът на тази атмосфера е много добър показател дали на нея има някаква форма на органична активност. Ако видите например, че има много метан, това може да бъде индикация – не доказателство, а индикация! В този смисъл откритието е важно, тъй като представя най-добрата близка звездна система, на която да се опитаме да заснемем екзопланетните атмосфери. Ако успеем да го направим, ще знаем много по-добре дали условията, които виждаме тук на Земята и благодарение на които ние сме живи, наистина са уникални или пък не.
– Добре, сега е направено това откритие – обаче какво следва оттук нататък? И как ние ще стигнем до тези планети, които са на разстояние 39 светлинни години, за да ги изследваме?
– Оттук нататък важната задача не е да стигнем точно до тези планети. Важната задача е да стигнем до нашата собствена Слънчева система и до нейните граници. Важна задача е да колонизираме Луната и Марс, за да можем оттам да помислим за инженерни решения, които ще ни позволят да отидем до най-близката звезда – това е Проксима Кентавър.
В астрофизиката 39 светлинни години са нищо. Това е близко разстояние – буквално в съседната стая или най-много в задния двор на къщата. От друга страна, с нашата стандартна технология, ние не можем да стигнем в рамките дори на 1000 човешки живота до тези звезди. Което означава, че в момента ние сме принудени да стоим на Земята, но имаме силата на науката, на вдъхновението да насочим телескопите, които са най-добрият ни изследовател в Космоса, и да разберем дали на тези планети има условия, които наподобяват тези на Земята. Така че следващото, което предстои, е анализ на тези планети и на техните атмосфери.
Втората стъпка е, ако тези атмосфери са подобни, да потърсим и други такива светове – по-близки и по-далечни.
Това ще ни даде основа да преценим доколко нашата собствена планета, нашата собствена цивилизация е уникална и ако видим, че ние не сме уникални, благодарение на една добра и адекватна глобална политика за развитие на космическите научни изследвания, можем да се замислим за колонизация на Слънчевата система, а след това и на другите. Но, със сигурност, първото нещо е да разгледаме нашата Слънчева система – тя е достижима и достъпна. Звездите още са далече, но мечтата за тях ни прави по-силни и по-вдъхновени.
– След последното откритие колко по-близо сме до откриването на извънземен живот?
– Бих казал, че ако не е вдругиден, то следващата седмица със сигурност!… Шегувам се!… Откриването на извънземен живот ще бъде революция. Знаете от историята на науката през 60-те години на миналия век мисиите „Викинг“ 1 и 2 на Марс. Единият експеримент показа, че има живот, другият показа, че няма. И затова търсенето на живот в момента е много трудна, но и много важна научна задача. Не можем да си позволим нещо, което не е доказано.
В науката най-важно е да проверите всички факти, за да намерите истината, тъй като е лесно човек да бъде заблуден, когато няма достатъчно данни. Така че бих казал, че в момента сме една стъпка по-близко до местата, на които може би живеят извънземни микроби. Но за да бъдем наистина там където са извънземните, трябва да опознаем нашата Слънчева система.
Зареждане ...