Миналата седмица поднесе истинска сензация в света на историческата наука – млад италиански учен случайно откри в библиотеката на Британското кралско общество писмо от Галилео Галилей до негов студент – математика Бенедето Кастели.
Текстът стана известен като манифест на хелиоцентризма и независимостта на науката от теологията и една от причините за процеса на инквизицията срещу учения. Самият Галилео твърди, че язвителният език на писмото е изкривен от опонентите му.
Намереното писмо ще помогне да се установи дали Галилео е искрен, оправдава ли се или се опитва да „отстъпи“, осъзнавайки, че е в епицентъра на PR катастрофа.
Това лято Салваторе Ричардо от университета в Бергамо прекарва цял месец в обиколка на британските библиотеки в търсене на ръкописни бележки за първите печатни издания на произведенията на „Галилео“.
Един ден, когато неговият работен ден в Кралската обществена библиотека вече привършва, той преглежда онлайн каталог в търсене на материали, свързани с Кастели, когато забелязва, че едно от писмата до Кастели от неговия учител Галилео, в електронния каталог датира от 21 октомври 1613 г., въпреки че на самото писмо стои друга дата, 21 декември, и личният подпис на Галилео.
В предишния каталог е имало грешка в годината: вместо 1613-та, е посочена 1618-та, а в последния електронен каталог грешката е била в месеца – октомври вместо декември.
„Мислех си: не мога да повярвам, че намерих писмо, което почти всички изследователи на Галилей смятаха, че е безнадеждно изгубено“, цитира Ричардо списание Nature. „Още по-невероятно е, че писмото не беше в някаква забравена библиотека, а в библиотеката на Кралското общество“.
Историците подозират, че писмото е стигнало до Великобритания почти в края на XVII век, благодарение на тесните връзки между Кралското общество и краткотрайната флорентинска академия на експериментите, основана от учениците на „Галилео“ през 1657 г.
Документът от седем страници на Галилео е широко цитиран в многобройни документи и е спечелил европейска слава още по времето на великия астроном като манифест не само на хелиоцентричната система на света, но и на независимостта на науката от църковните догми.
Обаче смелите формулировки в писмото предизвикат гнева на инквизицията и водят до процеса срещу Галилео.
Приживе ученият твърдял, че неговите недоброжелатели умишлено радикализирали някои фрази, докато преписвали писмото и по този начин го оклеветили, и дори представил „по-дипломатична“ версия на текста, като твърдял, че това е оригиналът.
И само сега, благодарение на намереното писмо, се появиха доказателства (впрочем неоспорими), че именно Галилей е този, който е мамел.
Земята или Слънцето
През Средновековието в Латинска Европа продължава да царува геоцентрична представа за света, според която всички планети и Слънцето се въртят около фиксираната Земя, разположена в центъра на света. Теориите за Птоломей, Аристотел и няколко пасажа от Библията са тълкувани като абсолютно доказателство за тази представа за света.
Радикалният преврат на хелиоцентричната теория се ражда благодарение на математическите изчисления на Николай Коперник през XVI век, но дори и тогава тази представа трудно се възприема.
През 1609 г. Галилей, вече известен професор в университета в Падуа, се интересува от появилата се на небето свръхнова звезда на Кеплер. Той конструира първия в историята телескоп, по модел на холандските телескопи, и го насочва към небето.
Резултатите от наблюденията се оказват поразителни: виждат се планините и падините на Луната – противно на учението на Аристотел за небесните тела; Млечния път, който се състои от много звезди – отново, противно на Аристотел и в потвърждение на идеите на Коперник; четири спътника на Юпитер; промяна във фазите на Венера, потвърждаваща, че тази планета се върти около слънцето.
Йезуитските астрономи, опитни както в науката, така и в теологията и философията, взимат „на нож“ откритията на „Галилео“.
Обаче през 1611 г., когато ученият посещава римския Колегиум Романум, йезуитите имат възможност да повторят неговите наблюдения през телескопа и с някои резерви се съгласяват с истината – за разлика от много други философи и теолози в Европа. Последните, както се оплаквал Галилео, категорично отказват дори да погледнат през телескопа.
Но за никакво обвинение на Галилей в ерес дори не става и дума. Любопитно е, че през същите години професорът влиза в спор за поведението на телата във водата, като избира страната на Архимед срещу Аристотел.
Галилео води дискусията с много саркастичен тон и това му създава врагове. Те влизат в заговор срещу него и започват да мислят как да му създадат неприятности и споровете за движението на небесни тела им дава отличен повод.
Враговете на учения поискали от свещеник да прочете проповед срещу астронома, но свещеникът отказал.
Църквата срещу науката
Независимо от всичко, конфликтът между геоцентричната и хелиоцентричната теория за света си останал. Въпросът бил друг: какви космологични изводи да се извлекат от емпиричните открития на Галилей и дали изобщо да се правят изводи на тази база?
През 1613 г. философът и поетът Козимо Боскали в разговор с майка на херцога на Тоскана Козимо II Медичи, покровител на астронома, заявява, че трудно е да се спори с откритията, но за движение на Земята около Слънцето и дума не може да става. Защото това противоречи на Свещеното Писание, а именно на 103 псалм от Еклисиаст (Еклесия 1:5) и епизод от Книгата на Исус Навин (Йоан 10:12).
Боскали веднага се противопоставя на бившия студент на Галилей, професор по математика и игумен на бенедиктинския манастир Бенедето Кастели, който пък от своя страна разказва на самия Галилей за този разговор.
Тогава Галилей решава да излезе с добре обмислено изявление за отношението между научните данни и истинността на Писанията. Той предприема хитър и необичаен ход: за да не могат неговите опоненти, аристотелийците, да му пречат, прикривайки се зад авторитета на Библията, Галилео заявява, че цитати от Светото писание не бива да се използват като аргументи в научни спорове.
Аргументът на Галилей
Аргументът изглежда така: Природата и Библията са творения на един автор, произтичат от едното Божие слово и следователно няма основни противоречия между тях. Текстовете на Светото писание обаче не трябва да се разбират буквално (в противен случай би трябвало да признаете, че Бог има ръце и крака), т.е. те трябва да се тълкуват, а когато започват интерпретации, винаги са възможни грешки или изкривявания на смисъла. А виж, природата – това вече е друг въпрос.
„Струва ми се, че естествените действия, които изучаваме чрез разумно наблюдение или за които заключаваме въз основа на убедителни доказателства, не трябва по никакъв начин да бъдат под въпрос заради Светите писания, където буквалният смисъл на думите изглежда казва нещо различно, защото не всяко изречение в Писанието има такава строга норма, като всеки акт на природата“, пише ученият.
И по-долу в текста отново се връща към неговата теза с по-прецизна формулировка:
„… предполагам разумно би било ако никой не си позволява да прибягва до определени цитати от Писанията и по някакъв начин да ги интерпретира, за да потвърди това или онова научно заключение, което по-късно, благодарение на наблюдения и безспорни аргументи, ще се наложи да бъде променено на противоположното „.
Писмото предизвиква истински фурор. По това време научните списания, които познаваме сега, не съществуват и писмата всъщност служели като статии или трактати – те били преписвани и разпространявани сред широката общественост. По този начин посланието на Галилей през 1615 г. попада в ръцете на доминиканския монах от Флоренция Никъльо Лорини (който преди това спорел с учен за хелиоцентрична система на Коперник).
Лорини препраща писмото в Рим, като моли да се преценят еретичните възгледи, които авторът изразява. В действителност писмото на Кастели е първият „сигнал“ преди последвалото официално осъждане от църквата на Коперниково учение (1616 г.), а след това и за съдебния процес срещу Галилей (1633).
Клевета или антикризисен ПР?
Писмото на Галилео е запазено в разнообразни копия и в две основни версии – с по-меки и с по-радикални формулировки. Оригиналното писмо се смятало за изгубено. Известно е само, че Кастели накрая връща писмото на Галилей.
На 16 февруари 1615 г. ученият пише в Рим на приятеля си – свещеника Пиеро Дини, и заявява, че копието, което Лорини е изпратило до Инквизицията, е било променено: преписвачите на писмото са използвали по-провокативни изрази. Галилео изпраща предполагаемата оригинална версия на писмото в своето послание (в писмото) до Дини и го моли да го предаде на папските богослови.
Така например в копието на Лорини, запазено в архивите на Ватикана, на едно място се казва, че Писанието се адаптира към „неспособността (невежеството) на хората“ и не се колебае да изкривява (да извращава) своите догми, докато в другите копия на писмото се използва по-мекото „да замъгляват“ (размиват).
Също така в един от първите абзаци на копието на Лорини се казва, че в Свещеното писание има „лъжливи (неверни) изявления, ако се приемат в техния буквален смисъл“, докато в другите копия се използва по-мекото – „изглеждат далече от истината“.
Така или иначе изследователите не могли да разберат какво точно се е случило.
Или писарите (преписвачите) и враговете на Галилей са променили (изкривили) смисъла на писмото, или самият учен, страхувайки се от последствията, е решил да смекчи своите изявления, като е провел, така да се каже, антикризисен PR.
Текстът на писмото трябвало да бъде възстановен от 12 копия с много различно качество и запазени в различни архиви. Разлики в прочита съществуват във всичките копия, но след публикуването на критичното издание на Антонио Фаваро (пети том на Националното издание на събрани съчинения на Галилей от 1895 г.), предпочитание се дава на по-меките версии на писмото, които се различават от копието, което се пази във Ватикана.
И ето сега Салваторе Ричардо намира в Обединеното кралство оригиналното писмо на Галилей. Разбира се е твърде рано да се направят окончателни заключения – научното публикуване на писмото предстои. Но историците са единодушни, че писмото е написано с почерка на самия Галилей и самият учен е зачертавал „провокативните“ изрази и ги е заменял с по-меки. Очевидно е, че той наистина иска да „даде на задна“, но за да се твърди това със сигурност, трябва да изчакаме присъдата на историците.
Зареждане ...