В ситуацията на икономическа криза и инфлация обществените нагласи към Бюджет 2022 и планираните по-високи разходи са противоречиви. Очакваните ефекти отдават превес на по-вероятен
„гръцки сценарий“
пред „край на политиката бедни завинаги“.
Същевременно необходимостта от
поемане на нов дълг
за компенсиране на заложения бюджетен дефицит поляризира оценките, но и икономическите намерения на домакинствата – дали да са по-активни, или по-предпазливи в потреблението си. Това са част от изводите от проведеното от „Алфа Рисърч“, в партньорство с предаването „Референдум“ на БНТ, експресно допитване.
Въпреки противоречивите оценки по редица показатели финансовият министър Асен Василев очевидно е успял да си извоюва достатъчен авторитет, че най-голяма част от хората са склонни да му възложат контрола върху правилното изразходване на бюджетните средства.
Изследването е проведено
на 14 февруари 2022 г. от „Алфа Рисърч“ специално за предаването „Референдум“ на БНТ. Реализирано е сред панелна извадка от 401 пълнолетни граждани от цялата страна. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по телефона.
От сблъскалите се политически и експертни мнения за Бюджет 2022 по-силен обществен отзвук получават аргументите за
риск от разклащане
на финансовата стабилност, инфлация и обедняване – 59% срещу 33%, които очакват, че заложената в бюджета философия ще доведе до икономически ръст и забогатяване. Критични са не само привържениците на опозицията и негласуващите, но също и избирателите на един от коалиционните партньори – БСП. Така явен превес имат хората, които са по-близо до мнението на бившия министър в кабинета на НДСВ Николай Василев.
„Бюджет 2022 е
най-небалансираният
за последните 25 години и с най-разхитителните и левичарски политики през последните 25 години, коментира наскоро Василев. От една страна, усилията на правителството за увеличаване на доходите се одобряват, но от друга – заложеният дефицит и нов дълг притесняват хората. Дълги години в планирането на държавния бюджет водещо беше разбирането, че
разходите не бива да
надвишават приходите. Сега промяната на тази философия разделя българското общество на две – 49% остават привърженици на досегашната политика, а 43% – на заявения нов подход.
Поляризираното отношение към бюджета логично води и до неувереност в намеренията на домакинствата за личното потребление –
54% възнамеряват при
възможност да спестяват, очаквайки песимистичен икономически сценарий за страната, а 43%, напротив, да харчат и инвестират, защото са оптимисти.
Липсва обществен консенсус кой е най-добре да осъществява контрола върху изразходването на бюджетните средства. Най-висока отговорност се делегира на финансовия министър (25%).
Относително високи са
очакванията и за активна роля от страна на парламента (19%), на взаимния контрол между коалиционните партньори в управлението (17%), а самостоятелно опозицията остава на известна дистанция (9%). Значителен е делът и на онези, които нямат доверие на никого (23%).
Към момента управляващите
се ползват с одобрение,
което отчасти компенсира притесненията от новия подход във фискалната политика. То обаче е крехко, а изпълнението на бюджета и постигнатите резултати ще са важният тест дали ще успеят да го задържат, или икономическите притеснения на хората ще се задълбочат.
Зареждане ...