Въпреки че промените в Наказателния кодекс, в частта за неизбежната отбрана, бяха внесени преди година в парламента, истинска дискусия се породи едва след приемането на текстовете от депутатите тази седмица.
И макар вносителите от ВМРО да изразиха възторг, се чуха и много гласове, според които под прикритието на неизбежната охрана се дава възможност за извършване на престъпление, което няма връзка с това.
Обществото трябва да бъде наясно какви са възможните последствия, ако промените станат реалност, убеден е адвокат Людмил Рангелов. В практиката си той се е сблъсквал със случаи, по които съдът е трябвало да преценява дали дадено престъпление е извършено в условията на неизбежна отбрана или не. 
– Нуждае ли се Наказателният кодекс от промяна в частта на неизбежната отбрана?
– Според мен не само, че няма такава нужда, но тя е и опасна. Това е една каузална норма, която презумира винаги липсата на превишаване на пределите на неизбежната отбрана. Т.е. налице ли е такова условие на неизбежна отбрана, нападнатият каквито и увреждания да нанесе, не носи наказателна отговорност. Съдът на практика ще се превърне в регистратор на фактите, без да има право на преценка. Това е императивна норма, която го задължава винаги в тези случаи да приема, че няма превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Тогава ще се създаде в обществото още по-голямо чувство за несправедливост.

Да се предвиди такава промяна, която дава възможност на нападнатия да се защита без страх от възможност да му бъде търсена наказателна отговорност за причинените на нападателя вреди, е опасна промяна.
Сегашните текстове са достатъчно прецизни. Те дават възможност на съда при преценяване на цялата фактическата обстановка да взима справедливи и законосъобразни решения. Ако се приеме новата промяна, тя вече създава предпоставки за несправедливи решения и присъди.
– Очаквате ли промените да бъдат приети на второ четене в парламента?
– Не вярвам, че това ще стане. Това е много важна тема, тя е фундаментална норма на наказателното право. Уредбата на неизбежната отбрана се намира на високите рафтове на библиотеката на правното знание. Преди да посегнеш натам трябва да си прочел книгите на по-долните рафтове и да си ги разбрал.

– В становището на ВКС във връзка с предложените промени пише, че законът в тази му част не се нуждае от промяна, а от разяснение. Според Вас знаят ли гражданите какво е неизбежната отбрана и какви права и отговорности им дава?
– Това е становище на най-високите професионалисти в тази област, общо събрание на Наказателната колегия във Върховния съд. Те имат най-голям опит и реално заявяват, че законът не им пречи да си вършат работата. Институтът на неизбежната отбрана е много сложен и не може да се очаква да бъде разбран от хора, които не са специалисти.
На обществото трябва да се представят възможни хипотези.

С конкретни примери хората да бъдат убедени, че ако се приемат тези промени, се създават много по-големи опасности да бъдат оневинявани хора, които са извършили престъпление. Така всеки може да се скрие зад тези възможности, които наредбите ще създадат.
Огромната част от хората разсъждават първосигнално. Само защото е нощем и някой ме спре на улицата и се скараме и ме нападне и аз си помисля, че той въоръжен и го убия… А после се окаже, че не е бил въоръжен. Мога да му сложа в ръката една отвертка или нож – и какво ще стане. Нападнатият се превръща в престъпник, но законът не може да го третира като такъв.

– В практиката си имали ли сте случаи да защитавате хора в подобна ситуация?
– Да, и там е много тежко за защитата, от която и страна да е. Имаше един случай – охранител на строителен обект в ж.к. „Люлин“ беше прострелял едно момче. Неговите приятели, без да знаят че е прострелян, го качили в апартамента му и там момчето починало. Първоначалната теза беше, че охранителят е извършил това при неизбежна отбрана.
И първата съдебно-психиатрична експертиза беше в тази насока.

След това се разшири съдебно-психиатричната експертиза. Тя доказа, че стрелбата не е била в условията на неизбежна отбрана, а на обикновено алкохолно опиване. Охранителят имаше 1,6 алкохол в кръвта. Това обърна делото.









