Епидемиологът успокои, че няма нужда от паника и разкри тайните на българските имуностимулатори
„Ваксините са тук, но ако искате да се ваксинирате, е добре да намерите някаква връзка, за да го направите. Това е много добре, защото се повишава здравият интерес на българите към ваксините за грип.“ С тези думи пред БНТ проф. Тодор Кантарджиев успокои обществеността и същевременно даде зелена светлина за навременна профилактика срещу зимните вируси.
Как се променя вирусната картина
През последните седмици настъпват интересни и закономерни промени сред микроорганизмите, причиняващи инфекции на горните дихателни пътища. Топлият сезон окончателно си отива, което личи и по епидемиологичната карта.
„Изчезнаха аденовирусите, тъй като те са характерни за топлия сезон, а се увеличиха много така наречените парагрипни вируси“, обясни специалистът.
Въпреки динамиката в природата, епидемиологът съобщи и за първия официално регистриран случай на грип за новия сезон:
„Интересно е и друго – тази седмица за първи път беше доказан грип Б в Националния център по заразни болести. Не бива да има паника. Трябва да се направи имунизацията. Има време.“
Кога започва да ни пази ваксината?
За да бъде имунизацията ефективна, проф. Кантарджиев припомни, че организмът се нуждае от ценно време за изграждане на стабилен имунен отговор. Защитата не идва мигновено след убождането.
Две седмици след поставянето на ваксината човек вече е почти защитен.
Пълният период за изграждане на надежден имунитет отнема точно три седмици.
Затова съветът на специалистите е да не се чака пикът на заболеваемостта, а ваксината да се постави навреме, докато разпространението все още е в начален етап.
Истинските срещу „внесените“ пробиотици
Много българи прибягват до хапчета и добавки с надеждата да подсилят имунната си система. Проф. Кантарджиев обаче предупреди, че изборът на пробиотици изисква внимание към детайла и техния произход.
„Много е важно да се избират пробиотици, които се заселват в нашата храносмилателна система, а не такива, които просто ни се продават, внесени отнякъде. Не е същото да ги приемаме под формата на хапчета и да даваме парите си за тях – те трябва да бъдат живи“, категоричен е той.
Ако микроорганизмите не са живи, те всъщност са постбиотици. Макар и по-различни, те също крият ползи – особено дрождите с манани, полиманини и глюкани в клетъчната си стена, които действат като отлични имуномодулатори. Професорът подчерта, че правилната дозировка е ключова, за да не се претоварва имунната система, за разлика от някои екзотични и скъпи продукти, внасяни от екзотични дестинации.
Киселото зеле, туршиите и родната луканка – природна аптека
Когато говорим за здраве и имунитет през студените месеци, нашите предци са разполагали с най-добрите оръжия, заложени в традициите. Сега е идеалният момент за приготвяне на зимнините.
„Сега е времето да се слага зелето, ако искате на Коледа да ядете от вашите сърми“, припомни епидемиологът, подчертавайки ползите от естествената ферментация, практикувана по нашите земи от векове.
„Естествени туршии – преди 200 години в нашата родина не са се приготвяли домати с песто, а са се правели зелени домати,
които се слагат в огромни кюпове, ферментират и се ядат под формата на туршия. Много добър имуномодулатор и добра храна.“
Изненадващо и изключително любопитно бе изказването на проф. Кантарджиев за традиционните български месни деликатеси. По време на зреенето на родните луканки и суджуци активно участват ценни лактобацили. Именно те придават уникалния вкус, който прави българските продукти в пъти по-вкусни и полезни от масовите индустриални салами на Запад.









