България застарява, а грижата за възрастните остава в сивата зона

Населението на България застарява с бързи темпове, а системата за дългосрочна грижа изнемогва.

Пример за това бе случай от изминалата седмица, в който млад съдия от Софийския градски съд бе сниман как вербално насилва 101-годишния си дядо в София. Случката придоби популярност благодарение на клип в социалните мрежи.

Колко, обаче, такива вербални (дано не и физически!) случаи на насилие не се радват на такава популярност, особено по селата?

Изправени пред препълнени държавни хосписи и недостиг на регламентирани социални услуги, хиляди български семейства се оказват принудени да търсят спасение в сивия сектор. Наемането на частни болногледачи по обяви в интернет или чрез препоръки често означава плащане на високи суми „на ръка“, без трудов договор, без касов бон и най-вече – без гаранция за качеството на услугата и безопасността на възрастния човек, съобщи БГНЕС.

Държавните домове не успяват да поемат нуждаещите се

Статистиката е категорична – България е сред страните със силно застаряващо население. Според данните на Националния статистически институт (НСИ), около 1,4 милиона българи са на възраст над 65 години, което означава, че всеки четвърти у нас попада в тази възрастова група.

Когато един възрастен човек загуби своята автономност, опциите пред семейството му се свеждат до няколко, всички съпътствани от сериозни препятствия.

Държавните и общинските домове за стари хора са хронично препълнени, а списъците с чакащи стават все по-дълги.

Към втората половина на 2026 г. в страната функционират 94 държавни социални услуги за възрастни хора с общ капацитет от 5783 места. В тях реално са настанени малко над 4200 души. И въпреки че чисто статистически свободни места има (в по-отдалечени и неатрактивни райони), над 1000 души чакат за настаняване в предпочитаните от тях градове.

Болногледачите „на черно“ запълват огромна празнина

Липсата на места в държавните услуги тласка хората към частния сектор. По официални данни към края на 2025 г. в лицензираните 148 частни домове и центрове за възрастни са настанени 10 237 души – над два пъти повече, отколкото в държавните. Тези заведения обаче остават финансово недостъпни за масовия пенсионер.

Така много семейства прибягват до наемането на жена/мъж за гледане на болен у дома. Точно тук се разкрива огромна сива зона. Пазарът на частни болногледачи е до голяма степен нерегламентиран.

Цената за денонощна грижа надхвърля 2000 евро

Частни болногледачи се наемат най-вече през групи във Фейсбук, където цените за услуги от такъв тип грижа са внушителни. Почасова грижа (до 4 часа на ден) струва от 500 до 700 евро на месец, целодневна грижа или съпровождане на болен в лечебно заведение струва от 1000 до 2000 евро месечно, а денонощната грижа надхвърля 2000 евро. За тежки случаи (напр. тежка деменция или лежащо болни хора) цената скача с още 15-25%.

Макар да съществуват легитимни агенции, които предлагат обучен персонал с договори и плащане по банков път,

огромен процент от тези услуги се договарят „на черно“ – чрез обяви във Facebook групи или от уста на уста.

Парите се дават в брой, без държавата да събира данъци и осигуровки. По-страшното е, че семействата нямат никакъв правен механизъм, по който да потърсят отговорност, ако възрастният човек бъде занемарен, не получи правилно медикаментите си или стане жертва на злоупотреба.

Опитът на държавата да облекчи тежестта върху семействата минава през Закона за личната помощ и програмите към Агенцията за социално подпомагане (АСП). По данни на АСП, общият брой на ползвателите на механизма „Лична помощ“ (включително деца и пълнолетни лица с увреждания) достига почти 50 000 души в цялата страна.

Този механизъм позволява на близките на болния да бъдат назначени на трудов договор към общината като лични асистенти и да получават възнаграждение спрямо определените им часове.

Въпреки това, държавните оценки често отпускат недостатъчен брой часове (например 4 до 8 часа на ден), докато тежките случаи изискват 24-часово наблюдение. Това отново връща семействата в изходна позиция – да търсят допълнителна, нерегламентирана помощ за остатъка от деня.

Общият дял на сивата икономика в България е свит до около 10-12% от БВП към началото на 2026 г.,

но в сектора на битовите услуги и домашните грижи процентът на недекларирания труд традиционно остава в пъти по-висок поради трудното проследяване. Докато държавата не въведе строги регулации за сертифициране на независимите болногледачи и не предложи данъчни облекчения за семействата, които ги наемат легално, незаконният пазар ще продължава да процъфтява на гърба на най-уязвимите.

А и именно заради високите цени на услугите, често възрастни хора с деменция, чиито роднини са принудени да работят, биват заключвани в домовете си сами, или пък биват оставяни без надзор. Човек с деменция лесно може да излезе и да забрави пътя към дома, затова и зачестяват случаите на възрастни хора, обявени за издирване.