Над 9 млн. думи са изрекли депутатите от 43-тото Народно събрание

Поредното Народно събрание беше разпуснато. Но какво изрекоха народните представители в него? Според анализа на протоколите от парламентарните заседания става ясно, че депутатите в 43-тото НС са били двойно по-приказливи от тези в предишния мандат.

Анализ на доц. Д-р Елена Тарашева – НБУ

В последният парламент са изречени над 9 млн. думи, а в предшния едва 4 млн.

4 172 699 думи са били изречени в 42-рото Народно събрание, а в 43-тото имаме 9 288 013. Съпоставката по парламенти показва, че средният брой думи, протоколирани за едно заседания постепенно нараства. Думите са относително еднакви: по-скоро къси – от по 5-6 букви, а изреченията са дълги – от около 15-17 думи.

Независимо от това, че всеки парламент увеличава обема на говоренето, разликата с британския парламент – където се изричат средно 72 953 думи на заседание – остава в пъти по-малко. „Майката“ на всички парламенти е доказала значимостта на говоренето в процеса на законодателната дейност.

Ясно личи, че протоколите са най-дълги в началото на съществуването на Парламента, след което следва намаляване на броя думи заради пропуснати заседания поради недостатъчен кворум. Таблицата на първите 100 ключови думи показва типичните изрази, които се повтарят в протоколите, разделени в 5 групи – лични имена, термини за комуникация, парламентарна терминология, названия на партиите и неквалифицирани.

Всред първите сто ключови думи намират място само ГЕРБ, БСП, коалицията Лява България и Реформаторският Блок

Това означава, че за тях в парламента се говори повече, отколкото извън стените му, или пък се говори с други названия, а не с термините, използвани в протоколите на заседанията. Доколкото ключовостта извежда думи, чиято честотност надхвърля употребата, имената и названията на партиите следва да бъдат съпоставени с абсолютната честотност, за да се правят сериозни заключения.

Тенденция е за всички последни парламенти депутатите да си разменят обиди и нападки зад фасадата на любезни обръщения.

Храни и финанси – най-често срещаните думи в депутатския речник

Преобладаващото мнозинство думи, са свързани с парламентарната процедура. Първата дума, открояваща разглежданата тематика е ХРАНИТЕ. Тя се среща в названието на Министерството на земеделието и храните и министър Танева, в Агенцията по безопасността на храните, както и в названието на законопроект, обсъждан в пленарната зала.

Втора ключова дума, която разкрива тема на обсъждане е ФИНАНСИ, срещана в названието на Комисията по бюджет и финанси, както и в Закона за публичните финанси и законопроекта за държавния бюджет.

На следващо място се явява ключовата дума ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО в названието на съответното министерство и министъра, както и парламентарната комисия. Ключова дума е и БЛАГОУСТРОЙСТВОТО в названието на министерството и на министърката, както и във връзка с името ИНФРАСТРУКТУРА.

Прилагателното име ЕНЕРГИЙНО също е ключова дума с висока честотност. Среща се най-много в названията на държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

Виж кой говори

Най-често в протоколите присъстват имената на заместник-председателите, във връзка с това, че те водят заседанията. От имената на политиците най-висока абсолютна честотност има председателката Цецка Цачева. Името и се свързва с председателстването – повторените думи са РЕПЛИКА, ДУПЛИКА, ПОДЛАГАМ НА ГЛАСУВАНЕ и т.н. Очаквано откриваме съчетанието РЪКОПЛЯСКАНИЯ ОТ ГЕРБ 214 пъти, ШУМ И РЕПЛИКИ -с 145 повторения, но също така и не така лесно обяснимия комплекс РЪКОПЛЯСКАНИЯ ОТ ДПС – 122 пъти.

Прави впечатление, че се утвърждава традицията председателите на парламентарните групи да не са най-активно изказващите се депутати.

Първо по честотност име на обикновен народен представител е това на Петър Славов от РБ с 872 срещания. То върви в някои случаи в комплекс с Мартин Димитров. Самият Мартин Димитров от РБ се среща 555 пъти. ДАНАИЛ КИРИЛОВ от ГЕРБ е цитиран като ДОКЛАДЧИК 1,220 пъти – като с такава честотност не се среща друг депутат. С по-висок брой доклади се е отличила МЕНДА СТОЯНОВА 1,300.

Парламентарното острие на групата на ГЕРБ според протоколите се оказва СТАНИСЛАВ ИВАНОВ ГЕРБ -517 срещания. На следващо място е ДАНАИЛ КИРИЛОВ ГЕРБ с 296 реализации, както и ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА ГЕРБ – с 235 и ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ ГЕРБ – с 234.

За БСП най-често споменаваният в протоколите депутат е ТАСКО ЕРМЕНКОВ БСП с 476 срещания. След него са ФИЛИП ПОПОВ БСП с 394 и КРАСИМИР ЯНКОВ БСП с 385 срещания. Независимо от предварителното прекратяване на мандата и, МАЯ МАНОЛОВА БСП е регистрирала 387 срещания в протоколите на БСП.

От РБ освен най-участващите депутати ПЕТЪР СЛАВОВ и МАРТИН ДИМИТРОВ с рекорден брой срещания в протоколите за целия парламент, откриваме имената на АТАНАС АТАНАСОВ РБ 236 и НАСТИМИР АНАНИЕВ РБ 156. Радан Кънев има по-малко срещания – РАДАН КЪНЕВ РБ 148.

Трибунът на Патриотичния фронт според протоколите е ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ ПФ – с 194 маркирани речи. КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ ПФ е говорил 118 пъти, а СЛАВИ БИНЕВ ПФ  – 124. Стотина пъти е протоколиран и ЕМИЛ ДИМИТРОВ ПФ   107. Тази група на практика е изключение от правилото от парламентарната трибуна да говорят обикновените депутати, а не лидерите. Все пак, ако изключим Валери Симеонов, другите съпредседатели са по-слабо представени от ЮЛИАН АНГЕЛОВ ПФ – 124 и ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ ПФ 113.

Най-споменаваният депутат от АБВ е СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ АБВ – 166. Няма срещания на шум или ръкопляскания в повтарящите се словосъчетания на названието АБВ.

С висока абсолютна честотност е названието на партията ДПС. Несрещането му сред ключовите думи говори за това, че извън парламента се говори за тях толкова, колкото и в самия парламент.

Кой шуми в залата?

Колкото по-голяма е дадена парламентарна група, толкова по-шумни са били нейните депутати.

Ръкоплясканията са отбелязани със следните повтарящи се словосъчетания:

ГЕРБ -974 пъти, БСП- 687,  ДПС- 266, единични ръкопляскания-224 пъти, аплодисменти от Атака – 174, от ПФ – 154, частични ръкопляскания-153, 127 от Реформаторите.

В повторенията на РЪКОПЛЯСКАНИЯ се среща с съюзната фраза ГЕРБ И РБ 88 пъти, както и ГЕРБ И ПФ – 22 пъти. Това показва, че парламентарните стенографи са отразили съответно 88 и 22 случая, когато двете групи реагират заедно с харесване.

Кой говори най-често пред изключен микрофон?

Лидерите на основните политически партии не се отличават с особени изрази, изречени в пленарната зала.

Името на Корнелия Нинова се асоциира със словосъчетанието ПРОДЪЛЖАВА ДА ГОВОРИ ПРИ ИЗКЛЮЧЕН МИКРОФОН, което показва опозиционното и поведение на човек, който вярва, че неправомерно му отнемат думата.

Името на експремиера Борисов, макар да не е член на парламента, се свързва трайно с израза СПРЯ ТРИ РУСКИ ПРОЕКТА – в изказвания на депутати.

Думам ти дъще …

С помощта на езиковия продукт, използван за това изследване може да се установи вероятността две думи да се срещат в близост една до друга. Това се нарича „взаимна информация“. Смята се, че това показва асоциативни връзки между двете думи.

Така например ПАРИ се явява често в квалифициращи фрази с липсващ реален референт, например – ПАРИ НА ВЯТЪРА. Когато се назовават конкретно, определената форма ПАРИТЕ се свързва със СЛЕДВАТ, УЧЕНИКА, ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, ПАЦИЕНТА. С голяма вероятност ПАРИТЕ се среща и заедно с НА ДАНЪКОПЛАТЕЦА. Това може да се сметне за някакъв вид популистично говорене, личащо от загрижеността за парите на данъкоплатеца,който е и избирател.

Същевременно, номер едно в списъка на колокатите на прилагателното СОЦИАЛНА е ПОНОСИМОСТ. Двете думи се срещат предимно в дискурса на БСП. Янаки Стоилов дори говори за СОЦИАЛНА ПОЛЯРИЗАЦИЯ. Висока е стойността на взаимната информация при СОЦИАЛНА – ИНВАЛИДНОСТ и СОЦИАЛНА – СТАРОСТ. Въпреки това срещанията с ПОМОЩ и ЗАМРАЗЕНА също е висока.

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО и ОБРАЗОВАНИЕТО често се явяват в тясна връзка помежду си, с което се отправят упреци, че политиките в двете области са били пълен провал.

Същевременно, ОБРАЗОВАНИЕ се асоциира с ИНТЕЛИГЕНТЕН, като част от названието на програмата на ЕС „Наука и образование за интелигентен растеж“. ЕВРОПЕЙСКА се свързва със СТОЛИЦА, по повод избринето на Пловдив за културна столица и София – за столица на спорта. Взаимното срещане на тези двойки е над 50 пъти, което говори за трайно обвързване на говоренето за тези понятия. Тези асоциативни връзки могат да се сметнат за индикатори на про-европейско говорене в българския парламент.

От друга страна прилагателното ЕВРОПЕЙСКАТА се свързва често с БЮРОКРАЦИЯ и ДИРЕКТИВА, с което се реферира към един по-малко приятен аспект на ЕС. Друг съпровождащ термин е името СОЛИДАРНОСТ. В много от случаите обаче това тази солидарност се поставя под въпрос във връзка с приема на имигранти. Така че наред с про-европейското говорене се прокрадва и недобър контекст за европейския съюз.

Същевременно, абревиатурата ДПС е изключително ограничена в употребата си. От една страна се асоциира с НДСВ – във връзка със закони, създадени по време на съвместното им управление. От друга страна се явява в един контекст с новата алтернативна формация ДОСТ. 17 са съвместните срещания на ДПС с НАПУСКАТ. Очевидно поведението на тази група се е реализирало чрез напускане на парламентарната зала.

Атака, от своя страна има висок индекс на свързаност с телевизията Алфа. В изказванията на нейните депутати също така БЪЛГАРИЯ се свързва с прилагателното КОЛОНИЗИРАНА – което е отглас от 42 парламент, където основна тема на лидера им беше несамостоятелната политика на България.

Реформаторският блок се асоциира с ОТТЕГЛЯМЕ,  свързано с оттегляне на предложения в пленарната зала.

С увереност може да се каже, че депутатите осъзнават важността от говоренето в парламента. Утвърждава се ролята на парламентарен трибун от всяка политическа група, различен от лидера на партията. Особено впечатление прави активността на двама по-малко известни депутати – Петър Славов и Мартин Димитров. По отношение на съдържанието, на обсъждане са били темите за безопасността на храните, образованието и здравеопазването. Може да се твърди, че личи по-скоро про-европейска ориентация, независимо от отделни разграничавания.