Министър Сербезова: Цветовете на картата се изчисляват не само по броя на интензивните легла (Видео)

Здравният министър Асена Сербезова, отговаря на депутатски въпроси.

Броят на заетите легла е само един от факторите, по които се определя коя част от страната в коя COVID зона попада.

Това заяви министър Асена Сербезова пред депутатите от комисията по здравеопазване е рамките на блиц контрол.

Тя бе попитана от бившия здравен министър и настоящ депутат Костадин Ангелов за формулата, по която се действа по Плана за справяне с пандемията.

„В така наречения „план Петков“ централна роля броят на заетите интензивни легла.

При обявяването му голяма част от страната беше в светлозелено, а от тогава втора седмица броя на заетите интензивни легла не се е променил.

Следвайки тази логика, това означава, че в момента са заети по-малко от половината реанимационни легла. И страната не трябва да е в тъмночервената зона“, констатира Ангелов.

Министър Сербезова посочи, че данните му са коректни, но изчисленията се правят на базата на мултифакторен анализ.

„Това са потвърдени случаи от началото на пандемията, по възрастови групи, потвърдени случаи на медицинския персонал – дали има кой да обслужва леглата, починали в страната и активни случаи от началото на пандемията, брой на тестове за деня, потвърдени случаи за деня, активни случаи, хоспитализирани, поставени брой ваксини, заболяваемост на 100 души за деня, неусложнени случаи за деня и тн.

На тази база се правят краткосрочни и дългосрочни прогнози за страната“, отговори здравният министър.

791 млн. за здравната система на страната са заложени в българския проект за Плана за възстановяване и устойчивост, като над 103 млн са за въздушна медицинска помощ, съобщи още Сербезова.

„Има заповед за спиране на плановите операции и плановата дейност, така че е логично леглата да бъдат заети само с ковид.

Проф. Сербезова, аз много благодаря за данните. Спомних си онези близо 23 показателя, които следяхме ние, така че ако следите тези показатели означава, че не работите по плана „Петков“, а по плана „Ангелов“.

В крайна сметка, слушайки всички данни, аз не мога да намеря обяснение за себе си защо в София има мерки, тъй като всичко, което казахте в София е много благоприятно. Каквито и индекси да слагате, мерките в София трябва да бъдат отменени заради показателите. В плана „Петков“ не фигурират тези показатели“, отговори ѝ проф. Ангелов.

„Не знам откъде дойде практиката да се нарича план „Петков“ и план „Ангелов“, като това е план на държавата. Анализът е мултифакторен.

По отношение на мерките – както в предишното заседание посочих, има голяма разлика в този индекс между отделни области. Той може да е един като абсолютна стойност, но причините могат да са различни.

По отношение на областите – мерките се взимат по области от РЗИ. Интензивните легла не са заети, както отбелязахте и това е решение на областно ниво, което зависи и от заболеваемостта на медицинския персонал.

Когато говорим за наука, епидемология и обществено здраве, хората, които коментират плана използват думата „плагиатсво“, а защо не коментирате като „взаимственост“. Това не е планът „Петков“, завърши тя.

358 нови и оборудвани линейки са закупени с еврофинансиране по Проекта за подкрепа на развитието на спешната медицинска помощ. „Доставено е и цялото медицинско и немедицинско оборудване. Успоредно с това се обновява и материалната база в 235 обекта за спешна медицинска помощ в страната, като 9 от тях са напълно готово. Повишаването на цените на материалите и труда обаче спира много от ремонтите, защото разходите надхвърлят отпуснатия бюджет. Така те не представляват интерес за изпълнителните, затова преизчисляваме колко дофинансиране ще е необходимо“, каза още министърът пред депутатите.

Тя информира още комисията, че в Бюджет 2022 са предвидени 33% увеличение на средствата за доболнична помощ.