В сряда правителството взе решение, с което защитната ограда по българо-турската граница става стратегически обект за националната сигурност. Това означава, че тя не може да бъде снимана и оповестяването на информация за пробойни в съоръжението ще се тълкува като издаване на държавна тайна.
В същото време стана ясно, че депутатът от БСП Елена Йончева е снимала документален филм. От партията заявиха, че в него има „свидетели и документи, които уличават в корупция длъжностни лица, заснети кадри, на които се вижда в реално време преминаване на организирани групи мигранти, паднали места от оградата, отворени шахти, безконтролно преминаване със стълби или под оградата“.
Така опозицията разтълкува действията на правителството като опит да прикрият нарушенията, за да не види филмът бял свят.
Има ли наистина място защитната ограда в списъка с обектите от значение за националната ни сигурност – с този въпрос се обърнахме към проф. Николай Радулов – преподавател в НБУ и един от най-големите експерти по национална сигурност в България.
Каква е вашата оценка – оградата по границата с Турция има ли място в списъка с обекти от националната сигурност?
Ние, експертите, които не сме служители на държавата, отдавна сме заявявали, че границата и граничните съоръжения представляват особена ценност за нашата сигурност. Начинът, по който границата се пазеше през годините на най-големите мигрантски вълни, показваше, че може да се говори за това – колко е важна тя за сигурността на Европа. Тоест несъмнено е, че границата е обект от националната сигурност, това е казано във всички закони – Конституцията, в Закона за въоръжените сили, в Закона за МВР. Даже не беше необходимо Министерският съвет да приема специално постановление за това, то се подразбира от важността на държавната граница и всички закони, включая НК, който предвижда наказание лишаване от свобода като тежко престъпление за незаконното преминаване през границата. Кой знае защо обаче до момента това нещо се пренебрегваше. Сега не може да става дума за сравнение с 2016-та, когато минаваха по 300-400 души на ден. По-скоро говорим за 200-300 души на месец и ние съдим за незаконното преминаване на границата по заловените във вътрешността на страната нелегални мигранти, а не по данни на Граничната полиция, която ги е заловила на съоръжението.
Имате ли обяснение в такъв случай, защо оградата не бе обявена за обект от националната сигурност във времето, когато имаше най-голям мигрантски наплив?
Вероятно тогава Министерски съвет не се е тревожил от това, че българските граждани ще проявяват интерес как се харчат парите им. Но, като е обект от такава голяма национална сигурност (за мен той безспорно е такъв), тогава е резонен въпросът да се каже дали фирмите, които строят оградата имат достъп до класифицирана информация. Защото щом е такъв обектът, те трябва да имат такъв допуск – всички да са проверени, аз мога да се хвана на бас, че те нямат такова разрешение. Нито тези, които са я строили, нито тези, които сега продължават да я поддържат.
Тоест като че ли едностранно, като продължение на опитите през последните седмици да бъдат сплашвани журналистите да не задават въпроси, това е едно не особено етично продължение. Може би е опит да се запушат устата на тези, които негодуват, че границата не се пази както трябва, че средствата не се разходват особено целесъобразно, че българските граждани не знаят за какво дават пари. Защото е пределно ясно на всички специални служби, особено на турските, че има пробойни.
Дори мигрантите в лагерите в Турция получават карти с указания, от къде границата се минава най-лесно. Този подход за засекретяване трябваше много отдавна да се направи – да има строг допуск за всички, които работят по създаването на това съоръжение. Това като, че ли е продължение на един опит на г-жа Бъчварова отпреди преди няколко години да обяви всеки, който критикува МВР, тъй като това намалявало духа на служителите за работа за опасен за националната сигурност. Няма да се учудя ако тя стои зад тази идея.
Стана ясно, че Елена Йончева, която е депутат, но очевидно ще продължи да развива и журналистическа дейност, е направила филм за оградата, а тя отдавна критикува управляващите за това съоръжение. След обявяването му за обект от национална сигурност това ще възпрепятства ли показването филма й и неговото излъчване ще бъде ли закононарушение?
Знаете, че всеки филм минава през постпродукция и монтаж. Много лесно е той да бъде така сглобен, че да покаже мнението и позицията на автора, без да се показва къде точно е заснета оградата или дупката или къде е скъсана, ръждясала и така нататък. Така няма да се издаде капчица държавна тайна или класифицирана информация. Най-вероятно единственото, за което трябва да се помисли, преди да бъде пуснат филмът, е да го изгледа един компетентен адвокат, който да изчисти моментите, които биха могли да бъдат спорни.
Но отношението и идеята на автора няма как да бъдат пренебрегнати. Освен това сега не сме 1984-та година и когато властите забранят нещо, то е още по-желано за широката публика и няма проблем да бъде пуснато дори в социалните мрежи, ако бъде изчистено от спорните моменти. Тогава филмът ще получи дори по-широка разгласа отколкото без тази „антиреклама“, която се опитва да му направи държавната администрация.
Зареждане ...