Йордан Грозданов
(Евроспорт България и ТВ+)
Лестър продължава да пише историята си със златни букви. Английският тим отстрани класния отбор на Севиля и се класира на четвъртфинал в Шампионската лига след победа с 2:0 в реванша и 3:2 в общия резултат. Така „лисиците“ защитиха повече от достойно оскъдното реноме на английския футбол в европейските турнири (в момента Лестър е единственият клуб в тази фаза, тъй като предстои да се изиграе реваншът между Монако и Манчестър Сити).
Снощи хората на наставника Крейг Шекспир изнесоха брилянтен мач от тактическа гледна точка. Пресираха на време своя съперник, не му даваха възможност да доближава наказателното поле и неутрализираха основния плеймейкър Самир Насри, който изнервен си изкара безумен втори жълт картон и напусна терена, което бе и ключовият момент в мача.
Всички от вратаря Шмайхел, който спаси и дузпа на Н`Зонзи през полузащитниците Марез и Албрайтън до Оказаки и Варди, бяха изключително концентрирани и заеха точно какво правят във всеки един момент. Да, Лестър имаше и късмет съперникът да не успее да развие играта си в офанзивен план и да отбележи щастлив първи гол като този на Морган, но без спортно щастие нищо не се постига. Стара и банална истина.
Най-важната тема е промяната. Промяната в поведението на футболистите, които напомниха за онзи Лестър под ръководството на Клаудио Раниери. Онзи малък провинциален отбор станал шампион на Англия преодолявайки съпротивата на големите „акули“ и върнал романтиката по стадионите поне за малко. Постижението на тима идва по-малко от месец след смяната на превърналният се в легенда Клаудио Раниери. Ето, че въпреки огромният негативен отзвук, който предизвика уволнението на италианеца, това решение се оказва правилно. Звучи цинично, но е така. Отборът игра освободено, без натиск, с високо темпо и със сърце.
Точно както играеше под ръководството на италианеца миналия сезон и както не играеше при него в началото и средата на този. Лестър продължава да разказва приказка, а Раниери може да се гордее с този отбор, макар че вече не е на пейката. Това са плодовете на неговия труд, това е неговият отбор, а сегашният треньор Шекспир, който впрочем се справя невероятно добре е негов възпитаник. Това е ефектът „Раниери“. По ирония на събдата наставникът бе жертван за да може отборът му да претърпи точно тази успешна метаморфоза.
Аплодисменти за Лестър. Сега небето е границата в Шампионската лига, а оцеляването в елита е задачата във вътрешното първенство.
Последвайте ме във facebook на www.facebook.com/officialyordangrozdanov
Зареждане ...