5 начина как хакерите стигат до банковите сметки

Поради тази причина те са създали доста системи за сигурност и процеси за верификация на всяко действие. Но дори и те не могат да гарантират пълна сигурност, ако потребителят не внимава, отбелязва онлайн изданието MakeUseOf. То показва и няколко от начините, по които хакерите се опитват да стигнат до банковите сметки на хората.

Един от тях, логично, е с вируси. Някои от тях са класически „троянци“, т.е. зловреден код, който се опитва да копира и прихване данните от устройството на потребителя. Тук може да са и т.нар. Keylogger – вируси, които записват

всяко действие и въведен символ.

Друга тактика е използване и на фалшиви приложения за онлайн банкиране. Те се разпространяват като „нови“ или „по-добри“ версии на вече съществуващи услуги. Затова е важно да се изтеглят такива приложения само от официалните сайтове на съответните финансови институции.

Следващата „доказана“ тактика е фишингът.

Това са множеството схеми и тактики, които се опитват да излъжат потребителя да си предаде сам личните и финансовите данни. Това може да е чрез имейл, който се представя, че е от банка и изисква от потребителя да посети линк, за да потвърди някакви данни или превод. Може да е имейл с прикачен файл с оферта, като в този файл да има вируси. Вариантите са много и могат дори да включват телефонни разговори с измамници, които се представят за служители на банката

и да „гарантират“, че имейлът е истина.

Хакерите прилагат и т.нар. MitM атаки или „чрез посредник“. В тази ситуация целта е прихващане на комуникацията между устройството на потребителя и сървъра на банката. Вариантите затова са много и доста технически. Те са и най-трудни за превенция от страна на самия потребител, защото в повечето случай

той почти няма как да забележи,

че има проблем с връзката. Например, задължително е да в полето за адрес на браузъра да пише https:// в началото на адреса на банката. Също така е препоръчително да не се използва онлайн банкиране през публични WiFi мрежи например или поне да се използва VPN като допълнителен слой за сигурност.

Последната тактика също е доста техническа.

Тя е т.нар. Sim Swapping. Това е по-сложна атака, която включва опити за клониране на SIM картата, за да могат хакерите да поемат контрол над мобилния номер, който е използван за верификация на профила. Така могат да прихващат и SMS кодовете, които се изпращат при влизане в системата. В някои случаи телекомите изискват допълнителни

проверки при опит за смяна на SIM карта,

но при по-големите и натоварени оператори в някои страни, често има и изцяло онлайн процедури. Затова при наличие на подозрение, че може да има проблеми с номера или картата, е добре да се потърси съдействието на съответния оператор.