Един англичанин в България: Вече не съм никакъв европеец

Предлагаме ви, нашето интервю с един англичанин – д-р Рандал Бейкър. Той е член на Управителния съвет на НБУ. Преподава „Администрация и управление“, както и „Различия между Европа и Америка“. Разговаряме с него два дни след историческото решение Великобритания да излезе от ЕС.

FN: Как се чувствате, след като научихте резултата от референдума за Брекзит?

Светът стана едно безумно място. Както си седиш, той се разпада покрай теб. Първо, оказва се, че  аз изобщо не съм никакъв европеец, а една институция, която повече от 70 години осигуряваше мир, отиде на боклука. Шотландците единодушно гласуваха да останат и така вече имат отлична причина да се откъснат от Англия и нейния ужасен отказ от демокрация. Ще си организират още един референдум и за година ще имаме независима и суверенна Шотландия, защото те вече започнаха преговорите с ЕС по въпроса. Всичко това означава, че вече не може да съществува Обединено кралство, защото Обединението включва кралствата Шотландия и Англия. Така че ще трябва ново име, което ще направи на пух и прах всичко в днешните ни паспорти. Г-н Камерън ни оставя страхотно наследство: край на 70 години евроинтеграция и мир, край на 300 години Обединено кралство, благоприятна почва за възникване на независима Шотландия (не че това е лошо само по себе си). Единствената останала заплаха е „специалните отношения с Америка“, които могат да дадат на дребна, разбита Английка някакво илюзорно величие, както и все по-близък съюз с г-н Тръмп. И много може да се каже за България в тази връзка, без да броим Черноморието.

FN: И всичко – в името на това „да си върнем държавата“, каквото и да значи това.

Това просто разби всички, защото никой не очакваше, че е възможно да се развали нещо, което е станало толкова основна част от живота ни. Като начало, това беше едно предателство към днешното поколение британци. Шотландците може да се спасят като извоюват независимост и останат в, или се присъединят отново, ако ЕС признае валидността на шотландския вот – административно напълно в полза на оставането в ЕС. За една страна без писана конституция (като Обединеното кралство), това е конституционен проблем от първостепенна важност. Ако си говорим честно, НЯМАМЕ ИДЕЯ какви могат да са последиците от това действие. А какво да кажем за милионите жители на Обединеното кралство, които живеят в ЕС и имат правото да живеят и работят там, защото са, както се казва в тяхната лична карта са „гражданини на страна от европейския съюз“. А каква е съдбата им отсега нататък (защото вероятно няма да имат такива права вече). Кой знае? Никой, защото това не е правено досега, а и не трябваше изобщо да се прави.

FN: Както е известно, имиграцията беше ключов мотив при референдума. Какви са причините за пресилената кампания на нехаресване към българи и румънци?

В периода, когато страните-членки трябваше да започнат да приемат хора от други страни, имаше една налудничева атака в британските медии с текстове и снимки с цигани, които организират деца да крадат в лондонското метро и които подяждат системата на социални помощи, като отказват всичко, което прилича на работа. И така думите „българин“ и „циганин“ станаха синоними в съзнанието на британското общество. Една българска студентка в Кралството писа на Партията на независимостта за предразсъдъците срещу българите от хора, които не са стъпвали в България и хабер си нямат какво представлява България. Нейното предизвикателство беше прието и те изпратиха свой човек в София, където го заснеха в един ромски квартал, обкръжен от хора като тези от снимките в британските таблоиди. Никой после не изясни разликата и така българин и циганин и те останаха едно и също нещо.

По същия начин се мисли и за румънците, които са по-добре познати в Кралството от българите. България има много лош имидж на острова и почти нищо не се прави, за да се коригира това.

Но това остана отвъд дебата по въпроса за Брекзит. Освен това, младите гласуваха да останат в ЕС, но ги цакаха възрастните, чиито вот е пример за хора, които няма да живеят дълго с последствията, след като откраднаха бъдещето на онези, които ще живеят именно в това бъдеще. Много от гласувалите за напускане на ЕС цитираха „възстановяване на суверенитета“ или „контрол над ситуацията с миграцията“.