Сопот, Иван Вазов, "Под игото", превод

Жители на Сопот на протест срещу превода на „Под игото“

Жители на град Сопот, подкрепени от общинската администрация, протестират тази сутрин срещу „превода“ на романа „Под игото“ на съвременен български език.

Протестът се провежда близо до родната къща на патриарха на българската литература Иван Вазов, предаде БГНЕС.

В ново издание на романа „Под Игото“ са заменени 6000 думи и изречения. Архаичните думи са „преведени“ на съвременен български език, за да бъдат разбрани от младите читатели. Поне такова е обяснението на Нели Стефанова. Така „Чемшир“ става вечно зелено дърво, „чучурче“ – чешма, „глъчка“ – гласове и „ятаган“ – сабя.

„Под игото” е нашата история, заявиха протестиращите сопотчани, обградили паметника на Вазов в подбалканското градче.

„Не редактирайте гения! Не опростявайте словото! Езикът е свещен и е на нашите деди!”, гласи един от плакатите, издигнат от гражданите на родния град на Вазов.

Мотивът романът да бъде преведен на съвременен български език е за да бъде разбран от по-малките ученици.

Снимка: БГНЕС

Преводът обаче разбуни духовете в социалните мрежи и предизвика гняв и възмущения.

Според Нели Стефанова, издател, преводач на „Под игото“ на съвременен български език: „Аз съм съгласна с тези обвинения от страна на моите опоненти. Но питам: Трябва ли да се отреже част, за да се запази цялото? Трябва ли да се отреже крайник, за да се запази животът на човека или животното? Трябва ли да се наруши сакралността на този текст, за да може информацията от него да стигне до днешните и идните поколения? Нашият отговор е „Да“. Ние предлагаме два варианта на решение на този въпрос. Вариантът децата сами да търсят в интернет значението на думите не работи, защото веднъж оказали се там, децата намират значително по-интересни неща там“, заяви тя пред БНТ.

Снимка: БГНЕС

Родителите млади хора също не биха могли да се справят с този текст, каза още Стефанова. И добави, че пред децата трябва да се поставят по-силни задачи.

Според литературния критик проф. Кирил Топалов няма нищо по-страшно от това да преведеш Иван Вазов на български език.

„Произведението на Вазов е част от културната ни памет. Имаме много турцизми в езика – един по един те отпадат, но не са малко и днес. Те съществуват и в именната система. Например, моето име е турско. Топалов означава „ранен в крака, окуцял в битка“. Но това не означава, че трябва да се откажа от него. Да преведеш Вазов на новобългарски, съвременен език, по-голямо кощунство от това няма“, заяви проф. Топалов.

Писателят Здравка Евтимова също недоумява как е възможно някой да посегне на текстовете и дава пример с великия Шекспир, чийто език също съдържа много архаични думи, но никой не се опитва да го преведе. Според нея най-добре би било, ако всяка архаична дума се поставя в края на страницата под линия или в речник в края на книгата.

- реклама -