Жилищата стават недостъпни – и под наем, и за покупка. След десетилетието със суперниски лихви по ипотечните кредити, което позволи на милиони домакинства в Европа да си купят жилище, идва ледена епоха. В опита си да обуздае инфлацията Европейската централна банка (ЕЦБ) започна още през юли м.г. да вдига лихвите и
изглежда, ще продължи да го прави.
Но последиците вече започват да се усещат на имотния пазар, за да се стигне до положение самата ЕЦБ да предупреди преди дни, че може да се очаква “хаотичен спад” на пазара.
“В бъдеще спадът на цените може да стане хаотичен,
тъй като растящите лихви по новото ипотечно кредитиране все повече компрометират достъпността и повишават лихвеното бреме върху съществуващите ипотечни кредити”, отбеляза ЕЦБ в редовния си преглед на финансовата стабилност.
На пръв поглед спадът на цените на жилищата
звучи като добра новина. Лошото е, че самите жилища най-често се купуват с кредити, а тяхното оскъпяване прави придобиването все по-недостъпно – както в цяла Европа, така и в България.
У нас само за последната година
достъпността на жилищата, измерена през средната работна заплата, се понижи с 12%. В средата на 2022 г. с една средна за столицата заплата можеше да се купят 0,8 квадратни метра от ново жилище. Според последните данни със средната заплата вече може да се купят 0,65 квадрата.
При това у нас няма кой знае какво вдигане на лихвите.
Независимо че в опит да затегне кредитирането БНБ вдигна основната лихва, а от 1 юни банките трябва да заделят вече по 12% от всеки новоотпуснат кредит в резервите си, средният лихвен процент продължава да се движи около минималните 2,54%, а ГПР – около 2,8%.
Има охлаждане, щом ръстът на новите кредити се е забавил по последни данни до 14,7% на годишна база,
но това охлаждане е символично
За сравнение, по данни на Австрийската централна банка обемът на новоотпуснатите ипотечни кредити в страната през март т.г. буквално се е сринал, намалявайки с 60% в сравнение с март м.г. А средната цена на квадратен метър жилище във Виена е намаляла с 12,2% за последната година,
ставайки 7084 евро.
Виена е горе-долу в златната среда на западноевропейските градове по стойност на жилищата. 1 квадратен метър в Берлин по последни данни струва 5143 евро, в Лондон е 8346 евро, а в Париж – 11 134 евро. (Виж инфографиката.)
Достъпността на жилищата в тези градове е доста по-ниска от тази в България – в Берлин и в Лондон например тя се измерва с 0,1, т.е. с една средна заплата в тези столици
може да се купи едва една десета от квадратния метър
Положението все още не може да се сравни с това в супернедостъпния имотен пазар на Канада, но трендът определено е насочен натам.
В Канада цените на имотите са вече толкова
високи, че наскоро правителството на Джъстин Трюдо се принуди да приеме двугодишна забрана чужденци да купуват жилища в страната.
Все пак цените на имотите навсякъде
започват да намаляват, макар че процесът е твърде бавен.
От инфографиката се вижда, че с изключение на
Виена спадът на цените е по-скоро символичен, а има и столици, в които те продължават да растат.
На този фон обаче по-обезпокоителното е, че наемите навсякъде продължават да растат.