Ада Блекджек се ражда на 10 май 1898 г. в селце в щата Аляска. Още като малка губи родителите и израства по домове. Омъжва се и ражда син, но остава вдовица, а детето ѝ се разболява от туберкулоза.
Отчаяно се нуждае от пари и затова, когато е едва 23-годишна, тръгва на наглед сигурна експедиция до остров Врангел на самата полярна шапка на планетата. По план еспедицията трябва да продължи един сезон, а организатор е канадският антрополог и полярен изследовател Вилхялмур Стефансон. В рамките на пътуването Ада трябва да е шивачка на групата, а целта на експедицията е колонизирането на изолирания остров.
Стефансон обаче е твърдо убеден, че Арктика е приятелски настроена към хората и затова не инвестира достатъчно средства в подготовката и подсигуряването на експедицията. Предвидено е участниците да не носят твърде много провизии и да разчитат на лов, за да се изхранват. Освен това трябвало да пристигнат и допълнителни доставки със специален кораб, както и нови хора, които да сменят първите.
При пристигането си на острова на 9 септември 1921 г. експедицията включва канадецът Алън Кроуфорд и американците Милтън Гала, Фред Мавър и Лорн Найт. Най-младият е само на 19 години, а най-възрастният – на 30 г.
„Когато стигнахме до остров Врангел, всичко ми се стори огромно,“ спомня си по-късно Ада, „но ми казаха, че това е само малък остров. Отначало си поисках да се върна на кораба, но реших, че ще бъде несправедливо спрямо момчетата. Малко след пристигането си започнах да шия“, разказва тя.
По-късно се оказва, че част от донесените продукти са развалени, ловът невинаги е успешен, а обещаният и така чакан кораб изобщо не идва на острова заради лошото време и ледовете. Така хората от експедицията са изоставени и трябва да оцеляват сами. „Приятелската Арктика“ се оказва съвсем не толкова приятелска…
Според дневниците до пролетта на 1922 г. „колонизаторите“ успяват да убият 30 тюлена, 10 полярни мечки и много гъски и патици.
През цялото време очакват корабът с провизии от Номе да дойде всеки момент.
В началото на зимата изследователите вече имат оскъдни запаси от кафе и чай, захар, боб, брашно и консерви въпреки внимателното разпределяне на порциите. Лорн Найт е вече болен – през лятото сам е изследвал и преплувал река Скелет, което е влошило здравето му.
На 8 януари 1923 г., пред перспективата да гладуват, Найт и Крофорд взимат 5-те кучета и тръгват към Сибир, за да търсят помощ. Двамата се връщат обаче много скоро, тъй като Найт е твърде болен, за да издържи прехода. На 28 януари Крофорд, Маурер и Гале тръгват за Сибир с кучешкия впряг, натоварвайки голяма част от останалите провизии, оставяйки Ада с болния Найт. Никой никога повече не вижда тримата мъже.
Така цялата отговорност се пада на Ада Блекджек – тя е само на 24 години, не знае как да ловува, не знае какво да очаква, но не се предава.
От разказите на Найт Ада се учи да поставя капани за малки животни. Някак успява сама да се научи да ловува и да лови риба.
През цялото време се грижи за болния Найт, поддържа огъня, сменя редовно торбата с топъл пясък в краката на американеца, шие възглавници от празни торби с провизии и ги пълни с памук, за да облекчи болките от раните по гърба му, предизвикани от залежаването. Въпреки грижите Найт умира на 22 юни 1923 г. Малката ескимоска го погребва сама, изкопавайки плитък гроб в замръзналата земя.
И така младата жена се оказва съвсем сама на безлюдния леден остров в Арктика. Въпреки всичко не губи надежда.
По-късно разказва, че за малко не е била убита от полярна мечка при опит да улови тюлен. Единствено бързината ѝ я спасява от женската, закриляща малкото си мече.
Ескимоската всеки ден стои на брега и се моли за спасителен кораб. На 23 август най-накрая чудото се случва и пристига корабът „Доналдсън“. Екипажът с учудване открива на острова само малката ескимоска.
Ада е живяла на остров Врангел 703 дни, от които 57 – в пълна изолация.
Когато се връща в Ном, всички я възприемат като героиня. Пресата я нарича „женската версия на Робинзон Крузо“. Иронията е, че организаторът на експедицията дори не ѝ плаща заплатата за целия период на престоя ѝ на острова. Ада успява да продаде кожи на уловените животни и това ѝ позволява да се измъкне от мизерията и да прибере сина си от приюта.
На всички въпроси на журналистите тя скромно отговаря, че не се чувства героиня и е оцеляла, само защото е трябвало да се върне при детето си.
След експедицията се знае много малко за бъдещия живот на Ада. Предполага се, че се омъжва повторно в Сиатъл и ражда втори син – Били.
Ада умира на 29 май 1983 г. в дома на възрастни хора в Палермо, Аляска, когато е на 85 години.
По-малкият ѝ син Били споделя: „Майка ми, Ада Блекджек, е една от най-отдадените майки на този свят и една от най-известните героини в историята на арктическите изследвания. Тя успя да оцелее въпреки всичко“.
Зареждане ...