Здравната каса заплаща изследванията за наблюдение на пациенти с хронични болести

Здравната каса заплаща изследванията за наблюдение на пациенти с хронични болести

Националната здравноосигурителна каса заплаща медицински дейности и изследвания (по вид, периодичност и честота) по диспансеризация (диспансерно наблюдение) на здравноосигурени лица, страдащи от хронични заболявания, за които е необходимо проследяване и/или лечение.

Кой подлежи на диспансерно наблюдение?

Заболяванията, за които лицата подлежат на диспансерно наблюдение в извънболничната помощ и се заплащат от НЗОК, са определени в Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (Наредба № 8 от 2016 г.),

както и в приложение № 8 към Националния рамков договор за медицинските дейности

(НРД за МД) за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от общопрактикуващ лекар (ОПЛ) и приложение № 13 към НРД за МД за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от лекар специалист.

Кой наблюдава диспансеризираните?

Всеки личен лекар и всеки специалист, сключил договор с НЗОК, провежда определени по вид и честота прегледи и изследвания на диспансеризираните при тях лица в съответствие с Наредба № 8 от 2016 г.

Диспансеризирането на здравноосигурените лица от общопрактикуващ лекар

се осъществява на база на извършен преглед, при който се установи, че пациентът е с диагноза (заболяване), подлежащо на диспансерно наблюдение.

В този случай личният лекар включва здравноосигуреното лице

в регистър на диспансеризираните при него и започва да изпълнява диспансерния алгоритъм, определен в Наредба № 8 от 2016 г. За различните заболявания са предвидени различен брой прегледи, при които се извършват разписаните в алгоритъма медицински дейности – в това число изследвания и консултации с лекари специалисти.

Ако при извършване на преглед личният лекар установи,

че пациентът е със заболяване, подлежащо на диспансерно наблюдение от лекар специалист, то той издава „Направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ-НЗОК № 3).

Лекарят специалист диспансеризира пациента още с първото посещение,

при което се установи диагноза, включена в Наредба № 8 от 2016 г. В случай че здравноосигуреното лице иска да промени лекаря специалист, осъществяващ дейностите по диспансеризацията, общопрактикуващият лекар издава ново направление.

При първоначална диспансеризация за дадено заболяване

общият брой прегледи, изследвания и консултации за пациента за съответната календарна година се определя пропорционално на оставащите месеци до края на годината.

Може ли едно лице да бъде диспансеризирано 

в повече от едно лечебно заведение и/или от повече от един лекар?

Изрично изискване при диспансерното наблюдение е,

че един пациент не може да бъде диспансеризиран за едно и също заболяване в повече от едно лечебно заведение и/или от повече от един лекар за един и същ период от време.

В случаите, в които едно диспансеризирано лице до 18 г.

е със заболявания, класифицирани в един клас, но с различни МКБ кодове, за едни от които подлежи на

диспансерно наблюдение при личния лекар,

а за други – при лекар специалист, то този пациент подлежи на диспансерно наблюдение за всички заболявания изцяло от лекар специалист.

В случаите, в които едно диспансеризирано лице над 18 години

е със заболявания, класифицирани в един клас, но с различни МКБ кодове, за едни от които подлежи на

диспансерно наблюдение при ОПЛ,

а за други – при лекар специалист, то този пациент подлежи на диспансерно наблюдение за всички заболявания изцяло и само от ОПЛ.

Изключение са пациентите с инсулинозависим захарен диабет,

неинсулинозависим захарен диабет на инсулинолечение и пациенти, претърпели сърдечни интервенции и/или операции,

до края на първата година след интервенцията/операцията,

при които диспансерното наблюдение се осъществява от лекар специалист.

Може ли да бъде отказана диспансеризация?

Следва да се има предвид, че диспансеризацията е доброволна и се провежда със съгласието на пациента с изключение на случаите, в които същата е част от постановено от съда задължително или принудително лечение.

Лекарят, установил заболяване, при което пациентът

подлежи на диспансеризация, е длъжен да му предостави подробна устна информация за вида и тежестта на заболяването, възможните усложнения, начина на наблюдение и лечение и възможните рискове от отказа от диспансерно наблюдение.