Здравка Евтимова за пандемията и свободата на словото пред FN: Само човек може да превърне болката в радост

Националната награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос в националната книжовна култура з 2020 г. е присъдена на Здравка Евтимова. Тя е авторът написал разказа „Кръв от къртица“, който се изучава в американски учебник по литература за 8 клас.

 Евтимова е авторът, който пише на пет езика – български, английски, френски, немски и руски, а нейните произведения са издавани в над тридесет страни по света. Тя живее и работи като учител в Перник, но нейни разкази са в учебните програми на Дания и САЩ. В България има публикувани над 90 разказа в различни сборници и книги. Произведенията й печелят признания на световни конкурси като „Утопия 2005″ в град Нант, Франция, и на радио BBC, Лондон. Носител е на редица български и международни награди.

Освен писател Здравка Евтимова е и преводач, превела е повече от 25 романа от английски, американски и канадски автори на български език, на произведения на български писатели на английски език. Член е на Съюза на българските писатели и на Лигата на писателите на Великобритания, област Йоркшър-Хамбърсайд. Член е на българския ПЕН-клуб. 

– Как оценявате наградата „Христо Г. Данов“?

  • На първо място като голяма отговорност. На второ място чувствам задължена да съм отговорна към всички следващи текстове, които пиша. Наградата е нещо, което се забравя за 10 дни, остава желанието на човек да пише. Остава страха, че ще се изложи. При мен това работи. Страхувам се да не се изложа. Аз мога да пиша на английски и не се страхувам да се изложа, но не мога да пиша на български и да се изложа. Не искам да разочаровам българските сърца. Не искам да падне качеството на творбите, които предлагам.

– Живеем в размирни времена, коронавирус, хората протестират. Говорим и за свобода  на словото, вие чувствате ли се свободна да пишете за всичко?

  • Да чувствам се напълно свободна да пиша за всичко, когато живея в България. В мислите ми няма страх за това което пиша. Няма значение къде се намирам. За мен писането е свобода. Понякога страхът може да е баща на изобретателността. Страхът може да създаде нов вид литература.

– За какво пишете в момента?

  • В момента работя върху един роман. Нарекла съм го „Теб“ в него ще се оглеждат и тези размирни времена- коронавирус, протестите. Не знам как ще стане това, но ще има отражение на действителността.

– На кого е посветен романа?

  • На едно малко момче, което обичам.

– Кое е това момче. Има ли първообраз?

  • Това е малкият ми син. Много го обичам, а той вече има свой малък син. Той обаче не знае, че романа е за него.

– Написахте ли нещо за пандемията?

  • Да. Разказът се казва „Гара Метал“. Разказ за обичта, която никой вирус не може да заличи. Разказ, който трябва да се прочете…От Гара Метал всички перничани тръгват за работа в София и се връщат вечер. Мисля, че надеждата в разказа може да подари минута кураж на хората, които са болни или се страхуват от коронавируса. Разказът е за вечните неща, които заразата и страха не могат да победят.

– Какво е посланието в творчеството Ви към хората?

  • В момента, когато върлува вирус, бих им казала да създадат пътека на обичта, да вярват, че ще са добре те и семействата им. Трябва да има обич. Само човек може да превърне болката в радост за другия човек, за който сме загрижени. Ние живеем в труден свят и трябва да успеем за ден да видим светлото в хората. Тогава ще се убедим, че ние правим пътеката и можем да победим трудностите. Моята сентенция  е „ковейки се става ковач“. Като свърши трудното знам, че тогава мога да бъда добра, защото трудното не ме е скършило и смазало.

– Пишете на 5 езика, на кой език пишете най-добре?

  • Най-любимият ми, най-светлият и любим език винаги ще е българския. Когато хората в България пишат те пишат с близо 1400-годишна история. Те не ползват думи, те използват късове история. Героизмът и трагизмът на нашата история влизат в нашите произведения. Нищо не може да замести за мен радостта да пиша на български. Това е като дишането. Когато пиша на английски после не превеждам, но когато напиша разказ на английски, 4 месеца после превеждам. Един роман като го напиша за 1 година, превеждам после 4 години. Но на английски не усещам любовта или омразата.

– Кое е вашето любимо произведение, което сте написали?

– „Да уловиш облак“ ми е любим разказ. Той е написан за дъщеря ми. Тя ме помоли да й напиша един щастлив разказ. Написах й „Да уловиш облак“ и той не излезе щастлив разказ, тя ми с разсърди. Но аз продължавам да обичам тази си творба, защото е за дъщеря ми.

– Коя творба световна или наша ви е любима?

  • Обичам разказите на Йордан Йовков. Моят баща знаеше наизуст разказите му. Знаеше и всички стихове на Ботев. Той ми разказваше за Ботев, че аз като малка си мислех, че той е човек, с който баща ми си пие ракията в кръчмата. После беше голямо учудването ми като разбрах, че Ботев отдавна е загинал. Аз викам тате ти ме излъга, този човек е загинал. Той ми дърпа ухото и вика: „Ботев никога не е умирал и няма да умре!“.

 

 

- реклама -