Авторът на „Кръв от къртица“ пред FN: Надявам се един ден да напиша радостен разказ и да го дам на тъжен човек

Разказът на Здравка Евтимова „Кръв от къртица“ влиза за втори път в учебник за гимназиален курс зад ганица. През 2015 г. той беше поместен в учебници по английски език за гимназиалния курс в Дания. Сега вече „Кръв от къртица“ ще бъде сред задължетлното четиво в учебник по образованост по литература за 8-ми клас в САЩ.

Здравка Евтимова пише разказа преди повече от 10 години, когато член на семейството й е изправено пред тежко заболяване. След това го превежда на английски език.

„Беше публикуван в литературното списание „Антиок ревю“ на университета Антиок в САЩ, заедно с още един разказ.

След 2 години ми се обадиха, че искат да го публикуват в антологията „Нова внезапна проза“. Това е антология на най-добрите разкази публикувани в САЩ през 2000 г. под 2000 думи.

Миналата година ми се обадиха дали може моят разказ „Кръв“ да влезе в учебника по литература за 8 клас. Бях поласкана. Сега на 3 януари ми изпратиха файл със съдържанието на учебника.“, разказва пътят на „Кръв от къртица“ авторът.

 

„Много съм щастлива, но един разказ не прави писателя. Успехът носи радост за ден-два, после искам нещо друго.“

Ако учителят попита учениците „Какво е искал да каже авторът?“ какви биха били отговорите на децата?

Питах един от съставителите на учебника защо го взимат този разказ, той е доста тъжен накрая. Тя ми отговори: „Заради непоколебимия хуманизъм“. Така че всеки човек го вижда по различен начин. Когато го писах, аз исках някак си да се успокои душата на моята баба и на всеки човек, който се чувства слаб, дори и да е силен.

 

Децата по различен начин ли разбират посланието в зависимост от това дали са израснали и възпитани в САЩ или в България?

Човекът има сетива за доброто, които сетива са отворени независимо къде се намира. И аз мисля че това е надеждата на пишещия човек, на дишащия, на живия човек. Дали е в Камчатка, в Австралия, в Ню Йорк или Боливия, Белград… Когато усетиш едно добро отношение към себе си, когато не те пренебрегват и се отнасят към теб като към човешко същество – това е ключът към добротворчеството.

Ако разказът имаше продължение как би завършила историята?

Веднъж си го мислих и стигнах до доста тъжен извод – ако бях написала продължение нямаше да е положително. И затова ми се иска да напиша някакъв разказ, който да е много светъл.

Разказът е като човека – или идва или не идва.

Ти може да го каниш този човек, да му сготвиш супа или мусака, а той да не дойде. А може нищо да нямаш и той да почука на вратата. Затова се надявам някой ден, дори да нямам нищо вкъщи, да ми дойде един радостен разказ, за да мога да го дам на някой тъжен човек. За да му стане весело и да каже „Я тъга се махай от тук, аз искам да бъда щастлив от тук нататък“.

- реклама -