Затягане при жилищните кредити се очаква от месеци, но към момента няма да се случи. БНБ засега само наблюдава, твърдят експерти.
През 2020 година ипотечното кредитиране у нас отбеляза ръст от 10% и спекулациите за лоши последствия се развихриха с нова сила. В края на 2023 година ръстът се удвои и стана 20 на сто. И до миналата седмица почти нищо не се промени.
Едва тогава БНБ официално се произнесе, че наблюдава „изразен кредитен растеж в сегмента на кредитите, обезпечени с жилищни недвижими имоти“. В тази връзка УС на БНБ разпореди на банките и клоновете, извършващи дейност в страната,
да прилагат минимален набор от показатели и стандарти
при отпускане и предоговаряне на кредити.
На пръв поглед от прессъобщението ставаше ясно, че Централната банка ще направи нещо кардинално. И действително ще затегне кредитирането, обезпечено с ипотека на имот. Изброените мерки обаче бяха без конкретика и все неща, които
търговските банки така или иначе съблюдават при работата си.
Сред тях са съотношението между размера на заема и стойността на обезпечението. Съотношението между текущите месечни/годишни вноски и дохода на кредитополучателя. Максималният срок на кредитите /в момента 30 години/ и т.н.
БНБ – умишлено или не, не написа колко трябва да са въпросните съотношения и доколко трябва да се съкрати максималният срок на изплащане. Търговските банки пък веднага декларираха, че приемат и ще спазват набелязаните мерки. И към момента в моделите за оценка на кредитоспособността са включени елементи, свързани с показателите, посочени от БНБ, допълниха от Асоциацията на търговските банки.
От официалната размяна на съобщения и реакции между БНБ и Асоциацията на търговските банки
редовият кредитополучател нищо не разбра.
Само управителят на Централната банка Димитър Радев ясно заяви, че
в краткосрочен план хората, които имат жилищни кредити,
няма да бъдат сериозно засегнати от решението на БНБ.
БНБ за първи път прилага подобен подход, призна Димитър Радев в блицинтервю пред БТА. „Ние ескалираме нашите действия по отношение на ипотечното кредитиране, като
преминаваме от режим на статистическо наблюдение
към режим на надзорно наблюдение и отчетност. Със съответни задължителни изисквания за банките по отношение на изчисляването на минимален набор от показатели и
методика за тяхното прилагане“, посочи той.
Това означава, че занапред се задава някаква формална рамка, която, ако се наложи, ще бъде напълнена с ясни критерии в сегмента на ипотечно кредитиране.
„Централната банка засега не вижда непосредствен проблем, но вижда потенциален риск, свързан с ипотечното кредитиране“, казва още в интервюто Димитър Радев.
Зареждане ...