Застрахователят Венислав Йотов пред FN: Не очаквам драстичен скок на „Гражданската отговорност“, трябва да се постигне консенсус за промените

Венислав Йотов
Венислав Йотов работи в застраховането като изпълнителен директор и управител повече от 20 години. В момента е управител на клоновете на „Колонад Иншурънс“ за България и Румъния, а преди това е представлявал AIG. Потърсихме го за коментар по предложението на Менда Стоянова от ГЕРБ за въвеждане на таван от 20 000 лв. за обезщетение за загинал на пътя. Може ли да се определи цена на човешкия живот и ще поскъпне ли драстично застраховката „Гражданска отговорност“ – вижте в интервюто.
– Г-н Йотов, през последните дни много хора се възмутиха от предложението за въвеждане на таван от 20 000 лв. за обезщетение за загинал на пътя. Трябва ли да има такъв таван и това лобизъм в полза на застрахователите ли е?

– Бих искал първо да споделя, че не съм тесен специалист по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и дружеството, което представлявам, не участва на пазара на автомобилно застраховане, въпреки че все още сме член на Асоциацията на застрахователите.

Въпросът, който зададохте, всъщност е доста сложен – може да се тълкува като поставяне на цена на човешкия живот, а може да се тълкува и като опит за спасяване на определени застрахователи, които практически са в технически фалит, и това се знае много отдавна, дори поради простия факт, че много щети, дори и малки, се изплащат с огромно закъснение – много повече от предвидения в закона срок.

Гражданска отговорност

А дали това е цената на човешкия живот също подлежи на разяснение, защото в дискусиите, които слушах в последните дни, даваха за пример други държави, в които неимуществените или нематериалните щети са ограничени до някакъв размер. Трябва да се изясни кои точно са неимуществените вреди, защото ако това са моите болки и страдания като преживял роднина за починал мой близък по вина на трето лице, е едно. И тогава може би тези лимити не са неразумни. Но ако аз съм зависел от този мой близък и той е трябвало да ме издържа в следващите 20 години, е съвсем различно. И докато в другите законодателства, където са сложени такива лимити, вероятно се прави разлика, и, условно казано, „издръжката“ на близките за периода, в който починалият би бил работоспособен, ако не беше загинал, и такава „издръжка“ се изплаща като материална щета, то в нашето законодателство не се прави такава разлика. И всички обезщетения, които трябва да се платят на роднина на пострадалото лице или на роднина на убитото лице, се разглеждат като нематериални вреди. И от тази гледна точка – да, така се слага цена на човешкия живот, което поставя още няколко парадоксални въпроса. Еднаква ли е цената на човешкия живот за всички? Друго – ако аз ходя по тротоара, падне саксия и ме убие, моите близки биха могли да осъдят фирмата, чиято саксия е паднала върху главата ми, за 500 000 лв., защото съм имал да работя още 10 години, бил съм добре платен и защото съм щял да се грижа за трите ми деца, жена ми, майка ми, баща ми, тъща ми и тъста ми. Но ако на същото това място ме удари автомобил, моите преки роднини ще получат – според сегашния проект – само около 100 000 лв.

Така бързо, очевидно на крак, не може да се вземе такова решение. Аз зная, че всъщност това е проблем, който трябва да се реши, но се използва едно друго изменение на закона, което е належащо и спешно, за да се прокара и тази промяна по повод лимитите на „Гражданската отговорност“ и кръга на възможните увредени лица.

Другият парадокс е, че ако например, аз – като български водач с български автомобил, убия някого във Франция, по моя вина, там отговорността е безлимитна. И ако животът на този човек за неговите близки е оценен на 500 000 евро, българският застраховател, от който аз съм си купил застраховка, ще плати на роднините на починалия, които са ме осъдили, по 20 000 лв. Останалите пари роднините ще трябва да си търсят от мен и ще трябва да дойдат да ми продадат панелния апартамент и пак няма да бъдат компенсирани адекватно. А държавата ме е накарала да си купя тази застраховка именно, за да увери другите държави в ЕС, че увредените лица в техните страни ще бъдат компенсирани адекватно, така както и потенциално увредените лица в България.

А няма как полиците да отговарят на законодателствата в другите държави, а в България „цената“ на човешкия живот да е много по-ниска. Има доста неща, които трябва да се обмислят и да се стигне до обществен консенсус по тях.

– Казахте, че има застрахователи, за които в бранша се знае, че са в технически фалит. За колко по-конкретно става дума?

– Има такива. Аз нямам точна статистика, но със сигурност в Комисията за финансов надзор могат да я намерят или най-малкото могат да я изискат. Аз работя в компания, която не прави „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и не участваме пряко на този пазар, но говорейки си с колеги застрахователи и застрахователни брокери, става ясно, че има компании, които бавят изключително много плащанията, дори когато не са големи сумите, т.е. в момента при тях има липса на паричен поток. И това не е отскоро.

И второто нещо е, че те почти не плащат задълженията, които имат към други застрахователи, които отново са породени от полиците на застраховката „Гражданска отговорност“, които тези застрахователи са издали и по тях са нанесени материални щети на автомобили застраховани по „Каско“ в друг застраховател. „Каско“ застрахователят в този случай си търси обезщетението от застрахователя по „Гражданска отговорност“. Тези плащания също отдавна са спрели. Предложените промени биха забавили евентуално по-нататъшното влошаване на състоянието на тези застрахователи, но едва ли биха ги спасили.

– Очакват ли се нови фалити на застрахователни компании след случая с „Олимпик“?

– За това нещо си има Комисия за финансов надзор и тези въпроси трябва да бъдат отправяни към нея. Наскоро бе обявено, че са влезли на проверка при няколко застрахователи. Те имат много мерки, които могат да приложат така, че потребителите да бъдат защитени.

– Очаквате ли повишение на цените на „Гражданската отговорност“ 5-6 пъти и цена от 1000 лв., както посочват от бранша?

– Честно да Ви кажа, за 5-6 пъти не вярвам. Мисля, че това са доста пресилени твърдения. Не съм специалист, но всичко би зависело от практиката на съдилищата и това как биха започнали да отсъждат обезщетения на тези роднини, които са новоприсъединени към т.нар. потърпевши преживели роднини. А според решението на Върховния съд, това е само ако между пострадалия/загиналия и роднината е имало много по-тясна връзка от тази, която по принцип съществува между подобни роднини. И това трябва да се докаже. Например законът казва, че „когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене, нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик“.

Ето и пример – ако двама братя, единият от които се грижи за другия (например ако той е с увреждане) и ако грижещият се брат бъде убит в катастрофа, то тогава очевидно братът, за когото са полагани грижите, би следвало да получи обезщетение, защото техните отношения са много по-близки от нормалните отношения между братя. Става въпрос за такива роднински връзки и те трябва да се докажат в съда. Разбира се, сега това решение на ВКС ще се тества в съда и голяма армия адвокати ще потърсят наново своите клиенти и ще кажат: Я да видим сега можем ли да вземем още пари от застрахователите като включим и непреки роднини… И съдът не е толкова наивен все пак, а и застрахователните компании имат своите адвокати, които могат да обжалват. И да, ще се увеличат разходите на застрахователите по тези дела, но покачване на цените на застраховките в пъти не ми се струва, че ще се случи.

То би следвало да има увеличение в цената на тази застраховка, но по различни причини, не тази е причината. Не е много коректно в момента просто решението на ВКС да се използва като повод. Така или иначе, застрахователите би следвало да покажат актюерските си разчети в тази нова ситуация и да бъдат подробно обсъдени на професионално ниво, като се осигури и съответната публичност.

– Какви са тези различни причини?

– Защото има такива застрахователи, които най-вероятно са в технически фалит, защото не са събрали достатъчно премии, защото пазарът е такъв, защото принципно са ниски премиите, защото знаете, че когато някой Ви удари и той е виновен, и Вие нямате застраховка „Каско“, парите, които обикновено получавате от застрахователя по „Гражданска отговорност“ на съответния водач, не са достатъчни да си ремонтирате колата, те са неадекватни. Но тъй като това до голяма степен зависи от застрахователя и малко хора ходят да се съдят за тези суми, те просто ей така минават, но това не значи, че справедливо се определят обезщетенията, включително за материалните щети.

И още нещо – представете си случай, в който някой ми смачка колата, но тя е скъпа кола, чисто нова, примерно струва 130-150 000 лв., и причини смъртта ми, застрахователят на виновния водач ще трябва да плати цялата сума за увредената кола по тази секция на отговорност. А за това, че е причинил смъртта на човек, би платил на жена ми и на детето ми по 20 000 лв. Т.е. законът би определил, че за ламарините ще се платят повече пари, отколкото за човешкия живот, което също е анахронизъм. Има много неща, които трябва да се обсъдят, да се изчистят съмненията, за да можем всички да сме наясно какво правим и да има консенсус.

– А изобщо има ли начин да се определи цена на човешкия живот?

– Няма. Затова в повечето държави е оставено на мъдростта на съда да реши в тези случаи и има установени практики. Разбира се, нашите съдилища и техните практики невинаги са най-добрите (дори и поради липса на достатъчна практика понякога), невинаги са най-прозрачните, но до голяма степен работят.

– Близки на загинали при катастрофи настояха застрахователите да участват в ограничаване на броя на произшествията, а не да настояват за намаляване на обезщетенията. Те поискаха най-после да бъде въведена системата „бонус-малус“. Добри ли са тези предложения?

– Това е най-добрата съществуваща практика в момента – тези, които правят нарушения и катастрофи, да плащат повече. По същия начин тези, които водят неразумен, нездравословен живот, трябва да плащат повече за здравеопазване, но това не се случва в България, тъй като имаме солидарен модел. И ако при здравеопазването е по трудно да се изчисти подобен проблем, то при застраховката до голяма степен е възможно.

Трябва да се направят доста повече проучвания, каквито Асоциацията на застрахователите и нейните членове със сигурност са направили, но не са убедили обществото в своите тези и това до голяма степен е и комуникационен проблем. Тази дискусия можеше да започне още лятото, когато стана ясно, че е възможно решението на ВКС да доведе до проблем, и към настоящия момент да имаме консенсус. Всички се учим, много често в движение.