Днес шефовете на Международния олимпийски комитет (МОК) ще проведат първото си заседание за тази година. Темата – Олимпиада 2021 в Токио.
Разбира се, заседанието ще е виртуално. Както това, на което беше взето решението за отлагането на игрите в Токио за 2021-а. Миналогодишното решение беше най-голямото в историята на спорта в мирно време.
Сега също има несигурност. Има слухове не за ново отлагане, а директно за отмяна. И преместване на игрите през 2024-а, като следващите домакини на летни игри – Париж и Лос Анджелис съответно ще бъдат преместени назад с по четири години. Подобно решение ще има ужасяващи последици не само за атлетите и параолимпийците, а за спорта по целия свят. И е много съмнително, че ще се случи. Ето причините защо Олимпиада ще има.
Здравният фактор
Досега Япония се разминава леко с пандемията. Особено на фона на случващото се в САЩ, например. Но Токио е в извънредно положение, а общественото мнение изглежда е срещу игрите. Дори уважаният по цял свят „Таймс“ писа, че Токио обсъжда да се откаже от игрите. И все пак – сега е зима, игрите са през лятото, а както видяхме – вирусът наистина е доста по-слаб през горещите, слънчеви месеци. Случаите в самата Япония в последните дни след пик от около 4000 на ден спаднаха до около 1000 новозаразени дневно. А и игрите са летни – тоест на открито. 10 00 зрители на стадион за 40 000 е напълно постижима посещаемост. Не е идеална, но пак е по-добре от празни трибуни.
Ваксинациите
Очакват се около 11 000 олимпийци и около 4000 параолимпийци. МОК и различните федерации ясно заявиха, че атлетите няма да имат приоритет. Но надеждите са, че до лятото доста от тях вече ще са ваксинирани. Колоездачите от тима на ОАЕ, между които и шампионът от Тур дьо Франс Тадей Погачар, вече бяха ваксинирани. Но всички тези атлети идват с треньори, помощници, официални лица, спонсори… А ще дойдат и много журналисти – тоест почти невъзможно е да се направи балон (макар че Китай отцепва градове с по 20 млн. души население).
В самата Япония ваксинацията ще започне през февруари. Тоест със сигурност няма обхване достатъчен брой хора, за да е сигурно, ще помощниците за игрите няма да разпространяват вируса. Което ще доведе до там, че най-вероятно ще има атлети, които ще дадат позитивна проба за коронавирус и ще пропуснат шанса си да се състезават. Но това е риск, който всички състезатели със сигурност ще поемат.
Превенцията
Всъщност Япония няма за къде да бърза чак толкова много. Австралия показа, че може да приеме 1200 души за Аустрелиън Оупън при достатъчно строг режим. Опитът от турнира в Мелбърн ще бъде изключително важен за Олимпиадата. Освен това МОК обяви, че ще публикува специални сценарии за „всички потенциални случаи“ – от карантината за пристигащи атлети, през социалното дистанциране, та чак до отсъствието на зрители. И всеки ще бъде задължен да спазва указанията, защото иначе ще си заминава вкъщи.
Спортът
Олимпиадата е най-голямото спортно събитие в света. И атлетите наистина се готвят за нея четири години. Колкото и да са сложни сега тренировките, те са сложни за всички. Да, може да няма квалификации, такива, каквито сме свикнали да ги има. Но и едно време не ги е имало. Все пак по-добре да имаш някакъв шанс да се пробваш, отколкото просто да няма игри. Защото за един атлет, който сега примерно е на 33 години, 2024-а ще е твърде далеч. И мечтата си е отишла.
Политиката
В Япония ще има избори през октомври. Тоест сега е идеален момент за пускане на слухове и завъртане на интриги. Още повече има външни сили, които също имат интерес от отлагане или отмяна на игрите. И не трябва да се гледа много надалеч. Китай е домакин на следващите зимни игри – през 2022-а. И Китай също има проблеми – има кампания, която иска да откаже спонсори на игрите от зимната олимпиада заради отношението към уйгурите. Търговската война със САЩ също със сигурност ще откаже част от потенциалните спонсори. А и има твърде много държави, които не искат първата пост-ковид-олимпиада да е точно в Китай.
Пък и японците са горда нация. И когато залогът е националната гордост, съчетана с факта, че отколешен съперник е големият конкурент, общественото мнение бързо може да се промени.
Парите
Близо 75% от приходите на МОК идват от излъчването на олимпийските игри. Преди три години „Дискавъри“ плати $ 10 млрд. за телевизионните права за следващите 4 олимпиади. И това е само най-голямата сделка, без да броим стотиците по-малки. Останалите 25% идват от спонсорски сделки, свързани с Олимпиадата. Около 80% от тези пари след това отиват в различните национални федерации. А те осезаемо разчитат на тях, защото моделът с правителствената помощ работи в много малък кръг държави (България без никакво съмнение е една от тях).
МОК има застраховка, която ще покрие част от загубите, а освен това организацията има собствени резерви. Но потърпевшите ще са твърде много. И то не само като федерации. „Дискавъри“ чрез „Евроспорт“ се отказа от Уимбълдън, защото не може да си позволи да плати правата. Ясно е – няма пари от реклами за Олимпиада – няма пари за права.
Япония вече плати $14 млрд. в различни разходи за игрите. Или поне такава е официалната цифра. Колко още са вложени в различни неустойки, договори, реклами и лобизъм едва ли някога ще се разбере.
И все пак…
Ситуацията през последните 11 месеца ни накара ясно да разберем едно нещо: нищо не е сигурно. Всичко може да се обърне само за броени дни. Но залозите и решимостта на ключовите играчи са огромни. Да, те ще трябва да обяснят много точно и ясно какво ще направят, за да се проведат игрите. И да започнат да го изпълняват, защото времето е ограничено. Но дяволът наистина не е толкова черен, колкото беше през март 2020-а.