мъжете жените какво искат честност любовта серотонин допамин влюбване

Защо се влюбваме или диалогът между проекцията и действителността

Представете си, че мъж се влюбва в жена – бързо и безнадеждно. В началото на техните отношения, в неговите очи тя е прекрасна, неповторима, единствена. Всичко, което тя прави е правилно, грешките не се забелязват. Неговите чувства са силни, дори обсесивни на моменти. А сега си представете същите тези двама души след 5 години – влюбването вече го няма, на негодвво място се е настанил навикът, общите вещи и търпимостта на онези недостатъци, които някак си не са съществували докато е траело влюбването. Няколко въпроса не ми дават мира:

В какво всъщност се влюбваме? Как така оставаме толкова слепи за всички недостатъци и дразнещи привички у партньора ни? И по-интересното

„Как решаваме в кого да се влюбим?“

МозъкЪТ и Любовта

Истината е, че почти всички искат да се влюбят. До голяма степен партньорствата осмислят живота ни. Нашите мозъци дори са програмирани да се влюбват, да преживяват еуфорията, удоволствието и свързването. Увеличеното количество допамин, което ни залива и ни зарежда с еуфория и вълнение, когато сме влюбени може да бъде точно толкова пристрастяващо и силно, колкото и кокаина.

Към него можете да прибавите и повишените нива на окситоцин или „хормона на гушкането“, който отделяме най-вече по време на оргазъм и който повишава доверието и нуждата от партньора и вече си имате една хубава пристрастеност. Нищо чудно, че 80% от хората след като мине етапът на влюбване изпадат в депресия – мозъкът им трудно може да се справи с ниските нива на допамин и окситоцин. И най-важното – неслучайно любовта е призната за психично разстройство, чийто международен шифър е F 63.9.

В такъв случай ние влюбени ли сме или болни?

А може би луди?

Любовта, Другият и моите проекции

Сърцето ни, както твърди Паскал, има своите причини да се влюби, някои от които невинаги благоприятни за здравето ни. Малката мръсна тайна на влюбването е, че то никога не продължава дълго, поне не в първоначалната си форма. От психологическа гледна точка може да се каже, че то трае някъде между 6 месеца и 3 години. Защо обаче точно този човек, а не някой друг? Причината може да бъде много лесно обяснена с помощта на психологията и проекцията – влюбваме се тогава, когато нашият мозък проектира в другия нещо, което е вътре в нас и го „вижда“ сякаш е извън. Затова и колкото по-малко познаваме другия, толкова по-лесно е да го приемаме и виждаме като наша идеална половинка, което обаче съществува само в нашето въображение.

През влюбването в този конкретен човек, ние можем да видим как бихме съществували без ограниченията, които сами си налагаме. Така проектираме в другия онези качества, които притежаваме, но не знаем как да реализираме.

Разбира се с това не искаме да омаловажим красотата и важността на това вълнуващо преживяване, а просто да опознаем неговата дълбока същност. Затова и в присъствието на обекта на нашата любов ние се чувстваме като най-добрата версия на себе си, което обикновено изразяваме с изрази като „Той/Тя ме допълва; кара ме да се чувствам цял/а; с него/нея мога да бъда човека, който искам да съм….“.

Точно това, заедно с повишените нива на окситоцин и допамин са причините за поетичните излияния, красиви книги, романтични филми и приказни герои – любовта не може да съществува в реалността, тя иска илюзия, проекция, въображение, поезия и … големи количества вино.

–––––––––––

Авторът на статията е Галина Кабаджова. Тя е доктор по психология и сертифициран позитивен психотерапевт.Тя е съосновател на Analysing Minds. Нейната частна практика се фокусира върху индивидуална, фамилна терапия и личностно профилиране. Има предпочитания за работа с юноши, подрастващи, групи и криминално проявени лица. Повече информация можете да видите на http://www.analysingminds.com/

 

- реклама -