Саграда Фамилия

Защо прочутата Саграда Фамилия продължава да се строи вече 137 години?

Годината е 1883-та. По това време Антони Гауди е млад архитект на 31. По препоръка на бившите си учители е въвлечен в начинание, което впоследствие става най-емблематичният паметник на неговото творчество, на Барселона и Испания като цяло.

Известната днес като Саграда Фамилия или в превод Светото семейство е храм, посветен на Иисус Христос и родителите му на земята – Йосиф и Мария. Амбициите на Гауди са огромни – той иска да създаде грандиозен паметник, изпъстрен с множество скулптури и с монументалното излъчване на класическите католически катедрали.

Но, защо строителството на сградата продължава вече 137 години?

Съдбата обаче не била добра с младия архитект. Малко след като успява да изготви подробния план за строежа й, избухва гражданската война, по време на която всичките му чертежи са опожарени.

Още по-нелеп е факта, че когато Гауди умира на 73 годишна възраст, блъснат от трамвай, Саграда Фамилия е била готова едва на една четвърт.

Гауди си отива, след като е блъснат от трамвай номер 30 в Барселона – градът, чиито облик променя. Първоначално никой файтонджия не иска да го откара в болница, тъй като джобовете му били празни и не можел да плати превоза. Впоследствие се оказва в болница за бедни, където е разпознат едва на следващия ден от свои приятели, тръгнали да го търсят. На тяхното желание да го преместят в по-елитно лечебно заведение, той отказва с думите: „Тук, сред бедните е моето място“. Умира след няколко дни, оставяйки незавършено творението на живота си – катедралата Светото семейство.

Едва в средата на тази година се повдигна още една завеса зад мистериозната сграда – оказа се, че през цялото това време, тя е била строена незаконно. И общината в Барселона най-сетне й издаде разрешително…

Необятната фантазия на Гауди

Архитектурното наследство на испанеца показва, че неговото въображение не знаело граници.

Саграда Фамилия безспорно е голямата перла в неговата творческа корона.

Базиликата има три фасади, като над всяка се издигат величествени кули. Източната е украсена с изображението на сцената „Рождество Христово“, западната – със „Страстите Христови“, а южната фасад, където е и главният вход, е украсена с композицията „Славата Божия“.

Планът на катедралата се състои от наос, четири странични кораба по главна ос и три в трансепт. Там, където се пресичат централният кораб и трансепта, архитектурното пространство се увенчава от голям свод, над който се извисява внушителна кула, завършваща с висока лантерна. Тя се издига на 170 метра над земята, а около нея – още четири по-малки кули. Кулата над апсидата е посветена на Дева Мария и е украсена с дванадесет звезди.

Всъщност именно кулите са най-забележителни в силуета на постройката. Общо осемнадесет по план, те придават пищно и величествено излъчване на катедралата. До днес са построени едва осем…

- реклама -