Антон Дончев , Време разделно

Защо не дадоха на Антъни Куин да изиграе Манол от „Време разделно“

За романът на Антон Дончев „Време разделно“ всичко отдавна е казано. За екранизацията му също. През 2015 година българите го определиха за филм на столетието.

Филмовата творба се смята за връх на българското киноизкуство, достигнат чрез брилянтна режисьорска работа и актьорска интерпретация.

В ролите участват цяло съзвездие от български актьори: Йосиф Сърчаджиев, Руси Чанев, Иван Кръстев, Аня Пенчева, Васил Михайлов, Калина Стефанова и др.

Малко известен факт е, че претенции за заснемане на филм по безсмъртния роман на Антон Дончев са имали известни международни кинокомпании, непосредствено след публикуването на романа в далечната 1964 година.

Нещо повече: култови актьори са готвени за изпълнители на главните роли – Антъни Куин е трябвало да изиграе Манол, Лорънс Оливие – Караибрахим, а София Лорен – Севда.

За това разказа преди време самият Антон Дончев, който отговори на нападките, че филмът е поръчков и е заснет, за да се оправдае Възродителния процес.

„Аз пък казвам, че това е шаблон, очернящ филма. Искам да покажа документи, които свидетелстват, че две години след излизането на романа на български език (1964 г.) чужди кинокомпании се надпреварваха да искат правата за неговото екранизиране. Пътят на „Време разделно“ за преводите в чужбина и за екранизирането му започва от един и същи човек – Пиер Рув, псевдоним на Петър Увалиев. Той преведе 20 страници от романа на италиански и на английски, написа резюме на сценария и го даде едновременно на един издател и на съпродуцента си Карло Понти„, заяви Дончев през 2015 година.

„В проекта на Карло Понти от 1 септември 1966 г. като режисьор бе написан Дейвид Лин – току-що заснел „Доктор Живаго“ (1965 г.). А за ролята на Караибрахим (героя на Йосиф Сърчаджиев) беше определен Лорънс Оливие. Щеше да участва и съпругата на Понти – София Лорен, смятаха за нея да разширят ролята на Севда (у нас изпълнена от Аня Пенчева)… Но всичко остана само на проект“, заяви писателят.

През 1968-а темата се прехвърля при продуцента Дино де Лаурентис.

Той продължава да настоява за международна продукция по романа до започването на българския филм на Людмил Стайков през 1987-а. Тогава пък неговият брат – Луиджи де Лаурентис, председател на Асоциацията на италианските кинопродуценти, пише писмо до Тодор Живков, в което се казва, че той е разбрал, че започва филм, и моли да му бъде дадена възможност да екранизира романа. Това писмо никога не получава отговор.

Разговори с България водят и след заснемането на филма от американски компании. Те толкова харесали сценария, че били готови да чакат да минат три години българската премиера, за да пуснат тяхна версия. Делегации на „Ай Си Ем интернешънъл“, представител на „Метро Голдуин Майер“ са идвали в България 4-5 пъти.

Единия път, след като бяха гледали нашия филм в Кан, но смятаха, че той няма да има добро международно разпространение… Тогава Антъни Куин бе изявил желание да играе Манол. Той вече бе известен като Зорба гъркът  и явно Балканите му бяха вече в кръвта. За него ми е мъчно„, казва Антон Дончев.

Смята се, че освен натиск от страна на родните кинодейци върху Тодор Живков, филмът да бъде заснет от български екип, тогавашното ДС също е било твърдо против. Смятали, че заедно с екипа на кинопродукцията в България биха влезли множество чужди агенти. Нещо, недопустимо в годините на Студената война.

В крайна сметка филмът е заснет под вещото ръководство на режисьора Людмил Стайков и е неговият последен шедьовър.

Целият филм е заснет на място в Родопите в продължение на 16 месеца. Използван е естествения декор на Чудните мостове, с.Триград, дяволския мост край Ардино, пещерата „Очите“ край Карлуково, Роженския манастир, Агушевите конаци в с. Могилица, Широка лъка и Стойките. В продукцията се снимат много от местните хора, както и са използвани техни дрехи, накити и носии.

Филмът е показан на 16 международни филмови фестивала и е продаден на 32 държави, като в чужбина е показана версия под заглавието Time of Violence (Време на насилие).

- реклама -