финикийски знаци

Защо наричаме парите финикийски знаци?

Парите движат света и света се движи от пари!

Днес животът е невъзможен без тях. В момента света има около 1000 вида най-различни валути, в това число и виртуални парични единици, по-известни под общото название биткойни.

Дългият път на парите от какаови зърна до банкноти

В древността народите са използвали различни предмети, които са разменяли помежду си в търговията – кокосови орехи, раковини, мъниста, сол, чували с пшеница.

Древните атцеки започнали да пазаруват с какаови зърна – колкото по-скъпа била дадена стока, толкова повече шоколадова суровина струвала тя.

Смята се, че парите, във вида в който ги познаваме днес са въведени от финикийците. Това се е случило някъде около 1000 години преди новата ера. Хората от този изчезнал вече народ били отлични търговци, но земите им не били плодородни, което ги принудило да се снабдяват с храни и различни стоки от други народи. Така те измислили разменните монети, които изработвали от примеси от злато, сребро и други метали.

Въпреки, че именно паричните знаци на финикийците са станали нарицателно за парите днес, за тяхното въвеждане претендират и други народи.

Някъде по същото време в древен Китай също са започнали да използват метални монети. Официално да секат монети обаче първи започват лидийците в края на 7-ми век преди Новата ера. Този народ обитавал териториите в западната част на Мала Азия, където се намирали важни търговски кръстопътища. Те решили да решили да опростят съществуващата дотогава практика да се плаща с късове метал, което било трудно, защото всеки път металите трябвало да се мерят и според тежестта им се определяло за каква стока могат да бъдат разменени.

Лидийските администратори решили въпроса, като пуснали само строго претеглени и с еднаква форма късове метал, на които, за да се гарантира теглото, се поставял държавния печат.

Думата монета била измислена от древните римляни

Името идва от една от най-важните богини в римския пантеон – Юнона Монета, край чийто храм на Капитолийския хълм отворил врати първият монетен двор. Първоначално хората прехвърлили прозвището на богинята и върху самата работилница – тя станала „дворът на Монета“ или „монетен двор“, после и върху нейната продукция: малките метални късчета започнали да се наричат „монети“. Налагайки властта и културата си над половин Европа и по-голямата част от Средиземноморието, римляните въвели много от своите названия в езиците на подчинените народи.

През 7 в. в Китай пък първи започнали да използват банкнотите. Книжните пари били аналогично продължение на монетите, които били тежки, а благородните метали за производството им не са били неизчерпаем природен ресурс.

При търговия на едро търговците започнали да издават записи на хартия, валидни в малък регионален обсег и за определен срок. През 10 век правителството на династия Сун употребява такива записи в търговията със сол, върху която притежава монопол. Правителството дава право на няколко магазина да издават банкноти, а през 12 век иззема това им право и започва самото то да произвежда държавни хартиени пари.

В Европа тези парични единици навлизат чак през 1660 г., когато шведската Стокхолмс Банко издава първите банкноти. Употребата на установени парични стойности и печатани банкноти става популярна през 18 век.

Повечето банкноти се изработват от тежка хартия, а понякога и от лен, памук или други текстилни тъкани. Някои страни произвеждат банкноти от пластмаса.

- реклама -