Мона Лиза

Защо Мона Лиза няма вежди и какви тайни е закодирал в картината Леонардо да Винчи

През 1503-та година, Леонардо да Винчи се завръща в родната си Флоренция. По това време той вече е изключително популярен и много търсен художник. Но, отказва да рисува портрети на крале и богаташи, а предпочита да пренася на платното само онова, което го вдъхновява. Някъде в този период, той отива да види баща си, който е известен нотариус в града. В кантората му се среща с неговия клиент Франческо дел Джокондо – богат търговец на коприна, който успява да го убеди да направи портрет на младата му съпруга Лиза.

И до сега остава тайна какво точно е инспирирало Леонардо, за да приеме предложението на търговеца.

Докато работил по портрета на флорентинската дама, художникът всеки ден поръчвал музиканти и акробати, които да поддържат загадъчната усмивка на лицето й. Да Винчи не искал картината му да излъчва традиционната скованост.

Защо няма вежди Мона Лиза?

Всъщност известния портрет, който днес се намира в Лувъра така и никога не достигнал до неговия поръчител – търговеца дел Джокондо.

Анализатори на картината твърдят, че последните им лазерни анализи показват, че върху платното има рисувани три образа с различни размери и различни пози. Предполага се, че първата е действително Мона Лиза. Върху нея Леонардо изобразява друг портрет, който му е бил поръчан от Джулиано де Медичи. Става въпрос за друга флорентинска красавица – Фиорета Джорини, която е била негова братовчедка и любовница. Тя обаче умира след раждането на единствения му син. По-късно въпросното дете става папа Климент VII.

Tретият образ върху платното в Лувъра, твърдят специалистите, е събирателен образ на женската красота, такава каквато Леонардо си я представял. Някои дори смятат, че върху картината има вплетени и елементи на автопортрет.

До развиването на тази теория се стига по записки на биографа на Леонардо Джорджо Вазари, който след като видял портрета, отбелязал в личните си бележки, че Джокондата има вежди. Това накарало учените да потърсят причината, защо сегашното изображение няма нито мигли, нито вежди.

Бременна ли е била Мона Лиза?

Тази теория е развенчавана от други специалисти, които са открили в стара книга в градската библиотека на Флоренция данни за смъртта на Лиза Джоконде.

На страниците й е описано нейното погребение, като се подчертава, че целия град е излязъл за да я изпрати в последния й път. Това показва, че във времето, в което съпругата на търговеца Джоконде е починала, тя вече е била емблема в града, благодарение на портрета на Леонардо. През 2013-та гробът й е ексхумиран в търсене на доказателства, че именно тя е нарисуваната жена.

Гробът на Мона Лиза

Изследователите на творчеството на Леонардо твърдят, че картината е рисувана над 4 години и когато е била завършена, Джокондата вече е очаквала дете. Това се подсказва от скръстените под гърдите й ръце, с които тя прикривала корема си.

Младата Мона Лиза

В Синагпур в строго пазен сейф има друга картина, за която също се твърди, че е Мона Лиза. И, че също е рисувана от Леонардо.

Портретът е собственост на група богати банкери. На него е изобразена жена, която действително прилича на флорентинката от картината в Лувъра. Но е много по-млада, затова арт експертите твърдят, че е рисувана около 10 години по-рано. Те са убедени, че платното е на Леонардо, защото стила на рисуване и използваните бои действително отговарят на неговия почерк.

Каквато и да е истината за Мона Лиза, тя е известна само на един човек – Леонардо да Винчи.

Това обаче не пречи нарисуваната жена от векове да е обект на възхищение от милиони хора по света. Картината има собствена пощенска кутия, в която ежедневно пристигат писма, адресирани до нея и букети с цветя.

Някога портрета е висял в покоите на Наполеон, който прекарвал часове в съзерцаване на Мона Лиза. Той бил до толкова обсебен от образът й, че бил буквално влюбен в нея.

Безценната картина

Джокондата е най-известната картина в света и няма цена.

Тя дори не е застрахована, по простата причина, че няма застраховател, който може да я оцени. Макар официално да е собственост на френското правителство, портретът на Мона Лиза се води притежание на човечеството.

Той се озовава във Франция през 1516-та година, когато крал Франсоа I кани Леонардо да работи в Кло Люс близо до замъка си в Амбоаз. Владетелят купува картината за 4000 екю от негов ученик. Твърди се, че портрета бил толкова важен за художника, че той не бил готов да се раздели с него за нищо на света приживе.

След смъртта на Леонардо картината е отрязана, като са отстранени части от двете ѝ страни, където първоначално е имало колони.

Кражбата, която я прави световноизвестна

През 1911-та, Мона Лиза е открадната от занаятчия от Ломбардия, който иска да върне великия портрет в Италия. Арестуват го когато  се опитва да го продаде на галерия във Флоренция. Завръщането на картината в Париж предизвиква небивал наплив от посетители в Лувъра, който продължава и до днес.

През 1956 година са извършени две покушения върху нея – долната ѝ част е залята с киселина, която я поврежда сериозно. После пък боливийски турист замеря Джокондата с камък. Оттогава картината се пази зад бронирано стъкло.

Така тя остава невредима, когато през 2009 година, когато посетителка в Лувъра хвърля по нея чаша.

Какво е кодирал Леонардо в Джокондата?

В дясното око на Мона Лиза, видими единствено с голямо увеличение с лупа, учения Силвано Винчети е открил две букви – L и V, които вероятно са подписа на да Винчи. В лявото око също има букви твърди той, но те са по-трудни за разчитане и вероятно са СЕ или В.

Портретът е бил нарисуван на принципа на златното сечение, наричано още божествена пропорция. То е въведено от Леонардо като пропорция за „идеалното човешко тяло“. Било е познато и на египтяните и древните гърци още в античността. Представата за хармония и отношение е в основата на философските идеи на Питагор. Египетските пирамиди и Партенонът са пример за използването на пропорцията φ в архитектурата.

Идеята на употребата му в изкуството е, че със златното сечение се получават пропорции, които са най-приятни за човешкото око. Вероятно именно в тази божествена пропорция се крие обаяващата тайна на Мона Лиза, която кара всеки да потъва в съзерцание. Освен това от който й ъгъл да бъде гледана картината, човек остава с усещането, че погледа на Джокондата е обърнат към него.

- реклама -