Защо е опасно да се пенсионираме твърде рано? Мозъкът е също като мускулите – когато не го упражняваме, той бавно деградира. А хората, които излизат рано в пенсия, се лишават от редица обичайни предизвикателства и социални контакти.
Какви са последиците?
По-бързо в пенсия, за да си отживея! След десетилетен трудов живот мнозина мислят така, но не се досещат за една сериозна опасност:
след пенсиониране човешкият мозък е застрашен от отпадане на някои функции
и постепенна деградация.
Изводите си професор Хендрик Шмиц от университета в Падерборн разяснява в обширно интервю за обществено-правната медийна мрежа АРД, цитирано от Дойче веле.
Ученият предупреждава,
че редом с радостта от повечето свободно време след пенсионирането у хората може да се наблюдава и влошаване на умствените способности.
И мозъкът иска тренировка
Проведени изследвания по този въпрос показали, че причините за това са няколко, като най-важната се свежда до популярното съждение „Use it or loose it“.
Тоест, или трябва да използваш интензивно мозъка си, или си заплашен от неговата деградация – точно както при мускулите, които
трябва непрекъснато да бъдат стимулирани.
„Когато приключим трудовата си кариера, ние вече се сблъскваме с доста по-малко предизвикателства, отколкото преди.
Друга причина е и загубата на социални контакти“,
обяснява професорът пред АРД.
Той уточнява, че един от симптомите за подобно намаляване на когнитивните способности е по-бързата загуба на памет:
по-ранното пенсиониране води до
влошаване на паметта, което е сходно с влошаването поради възраст, настъпващо между 60 и 70 години, твърди професорът.
Ето защо, според Шмиц, ранното пенсиониране крие определени рискове за духовното състояние на индивида.
Всички трябва да работят по-дълго
„Разбира се, никой не настоява хората да работят до 80-годишна възраст, само за да запазят мозъчната си дейност.
Ние просто обръщаме внимание на факта, че с оглед на добрата умствена дейност по принцип за всички хора е по-добре да работят по-дълго“, казва
още професор Шмиц в интервюто си за АРД.
Той припомня, че в Германия възрастта за задължително пенсиониране е относително висока в сравнение с други европейски държави, но въпреки това страната има нужда от работещи пенсионери – за да се гарантира устойчивостта на пенсионната система, а и поради недостига на квалифицирани кадри.
Липса на кадри
В момента всяка година трудоспособното население в Германия намалява с около един милион души, а миграцията към страната възлиза на около 300 до 400 хиляди, тоест – дефицитът на работна ръка непрекъснато расте, констатира професор Шмиц. На това място той логично стига до заключението, че към трудова дейност особено настойчиво трябва да се насърчават безработните и пенсионерите. За да бъде човек добре подготвен за излизане в пенсия, той трябва непрекъснато да се образова и обучава, казва в края на интервюто си за АРД професор Хендрик Шмиц.