изтребител ген. Съби Събев, пилот, самолет, летателни часове самолет, пилот, МиГ-29, причини, катастрофа,
сн. БГНЕС

Загубата на пространствена ориентация е най-вероятната причина за катастрофата на МиГ-29 край Шабла

Приключи разследването на Служба „Военна полиция“ по авиоинцидента  със самолет МиГ-29 на 09 юни 2021 г. по време на тактически учения на формированията за ПВО от Българската армия и авиационни формирования от ВВС – „Шабла 2021“.

Отделът за разследване на авиационни произшествия е оформил в доклада си три основни версии за причините, довели до авиоинцидента, като посочва една от тях за най-вероятна.

ПЪРВА РАБОТНА ВЕРСИЯ: ОТКАЗ НА АВИАЦИОННАТА ТЕХНИКА В ПОЛЕТ.

ВТОРА РАБОТНА ВЕРСИЯ: РАЗРУШАВАНЕ НА ИЗТРЕБИТЕЛЯ ИЛИ ПОРАЗЯВАНЕ НА ПИЛОТА ОТ ОС-КОЛКИ ВСЛЕДСТВИЕ РАЗРИВА НА РАКЕТАТА.

ТРЕТА РАБОТНА ВЕРСИЯ: СРЕЩА НА САМОЛЕТА С ВОДНАТА ПОВЪРХНОСТ ВСЛЕДСТВИЕ НА ЗАГУБА НА ПРОСТРАНСТВЕНА ОРИЕНТАЦИЯ ОТ ЕКИПАЖА.

Последната военните разследващи считат за най-вероятна.

Ето как се обосновават:

Пространствената ориентация в полет представлява сложна ментална дейност на летателния състав за постоянно поддържане на представата за положението на летателния апарат спрямо повърхността на земята, въздушни и наземни обекти.

Тази дейност се извършва успоредно с процесите пилотиране, навигиране, комуникиране и управление на системите. В процеса на пилотиране върху пилота въздействат линейни и ъглови ускорения по трите оси на самолета.

Възникването на усещания при наличието на ускорения се определя от продължителността на въздействието, големината и градиента на нарастването им, ако ъгловите ускорения или градиентът на нарастването са малки, дори значителни промени в пространственото положение на летателния апарат могат да бъдат достигнати без да възникнат адекватни усещания, което предизвиква съмнения в показанията в пилотажнонавигационните прибори.

Илюзиите за пространствено положение в полет се дължат найчесто именно на противоречивата информация, постъпваща за преработка в нервната система на човека.

В доклад за проведени разследвания за катастрофи със самолети от ВВС на САЩ за периода 1972 2000г е отчетено, че те намаляват като абсолютен брой, но се запазва нивото им по причина пространствена дезориентация в полет. Само за периода 1993 2000г, по причини възникване на илюзии в полет, загиват 19 пилоти на изтребители на ВВС на САЩ.

Този тип катастрофи са сред найсмъртоносните в историята на авиацията и имат особена обществена значимост, тъй като е много трудно да се обясни на близките на жертвите защо технически изправен летателен апарат, управляван от квалифициран екипаж се е разбил в земната (морската) повърхност.

Комисията счита, че ситуацията в полет се е развила по следния начин:

До момента на констатиране, че скоростта на мишената се увеличава спрямо нормалната очаквана, имаме нормални условия на полета. След тази констатация увеличаването на динамиката на сближение с целта чрез подаване на команди за увеличаване на скоростта до 800км/ч и намаляване на височината до 2000м, с цел да се осигури повече време за работа по мишената на фона на побързата ѝ загуба на височина, води до усложнени условия на полета.

В етапа на снижението и сближението с целта пилотът се стреми да поддържа визуален контакт с нея, като управлява изтребителя така, че да я държи визуално в горната част на ИЛС (индикатор на челното стъкло).

Този факт, съвместно с плавното снижение (съпроводено с малки линейни и ъглови ускорения и претоварвания), създава зрителна илюзия у пилота, че целта се намира над него (такова е и упражнението стрелбата по мишената трябва да се извърши с принижение спрямо целта).

В динамиката на сближение и атака по мишената, вниманието на пилота е концентрирано върху захвата на целта и работата с органите за управление на въоръжението в кабината, а не върху параметрите на полета (скорост, височина, пространствено положение). След пуска на ракетата, пилотът предприема стандартния маньовър за излизане от атака надясно.

Комисията счита, че тук ситуацията прераства в сложна,

тъй като найвероятно пилотът не е проконтролирал положението на самолета спрямо хоризонта преди започване на този маньовър, именно поради създадената у него зрителна илюзия, че целта се намира над него и той е извършил стрелбата от положение на хоризонтален полет, а в действителност е бил в сравнително плоско пикиране и стрелбата по мишената е извършена с превишение спрямо нея, на фона на морето.

Запасът от височина, който е притежавал самолетът след пуска на ракетата, е дала допълнителна увереност на пилота, че ще излезе безпроблемно от атака, тъй като в съзнанието на пилота до момента полетът за сближение и атака е бил контролиран и управляем.

Започването на завоя надясно с висока скорост (над 900км/ч) в режим на снижение води до прерастването на ситуацията в аварийна.

Комисията счита, че до последния момент на полета пилотът не е възстановил правилната ориентация за положение в пространството и затова не е предприел действия за излизане от аварийната ситуация, което е довело до прерастване на ситуацията в катастрофална.

 

Основание за тези заключения е фактът, че в последния момент преди прекъсване на радиовръзката и изчезване на отметката на изтребителя от радара пилотът със спокоен глас започва стандартния доклад за изключване на главния включвател на системите за управление на въоръжението и за нормалната работа на двигателите.

Такива случаи са описани в авиационнопсихологическите изследвания като оптическа илюзия, наречена очарование“. Тя възниква когато пилотът концентрира цялото свое внимание само върху един обект или прибор.

Това е особено характерно при атака когато вниманието се фиксира само върху целта.

Стремежът за поразяване на целта е толкова силен, че другите параметри на полета губят своята значимост в съзнанието на пилота.

Освен концентриране на вниманието върху атаката на целта, комисията счита, че не малък принос за загуба на пространствената ориентация имат особеностите, с които се характеризират полетите над море, особено нощем, а именно:воденето на визуална ориентировка при невидимост на бреговата линия е практически невъзможно.техниката на пилотиране се усложнява при частична или пълна липса на естествения хоризонт и на практика се пилотира по прибори.

Съществува вероятност от илюзии и опасност от загуба на пространствена ориентировка при полет на малка и пределно малка височина с голяма скорост, при липса на естествен хоризонт и вълнение се затруднява визуалното определяне и поддържане на заповяданата височина, а корабите попаднали в полезрението на екипажа се възприемат като летящи обекти, които бързо се приближават потрудно се изпълняват пилотажните фигури особено тези в наклонена плоскост поради липсата на линейни ориентири и необходимостта да се пилотира по приборипри новолуние липсва естествен хоризонт между небето и морето, видимостта извън кабината е нулева (на практика пилотът наблюдава единствено светещото петно от мишената) и полетът на практика се извършва само по прибори.

 

От всичко изложено до тук комисията счита, че загубата на пространствена ориентация е найвероятната причина за възникване на катастрофата.

- реклама -