Загадъчната смърт на българските владетели: Цар Калоян

Цар Калоян
Историите за българските владетели често са забулени в мистерия, а около смъртта им витаят легенди. Една от неразкритите загадки е около последните мигове от живота на цар Калоян.

В края на септември 1207 г. цар Калоян повежда огромна армия към Солун. Според свидетелството на Йоан Ставракий могъщият владетел обсадил града в началото на октомври, но бил застигнат от ненадейна свръхестествена смърт.

Според предание, което някои историци смятат за измислено от гърците заради омразата им към Калоян, в нощта преди решителната атака в пазената от стража царска шатра влетял на бял кон покровителят на Солун св. Димитър и пронизал с копието си право в сърцето българския цар.

Убийството на Калоян от солунския воин светец е засвидетелствано също у Никита Хо­ниат, Георги Акрополит, Алберих и Робер дьо Клари, както и в някои паметници на византийската и балканската средновековна иконография от ХІІІ и XIV в.

В науката съществуват различни хипотези за смъртта на Калоян  – през естествена смърт или убийство от първия военачалник – куманския войвода Манастър, до заговор, в който участва и съпругата му, куманката Целгуба.

Според историци умиращият цар обвинявал за убийството си своя воевода – куманина Манастър. Като предводител на българските войски, Манастър можел по всяко време да влиза в покоите на Калоян и затова не бил спрян от стражарите. На следващата вечер владетелят издъхнал в агония от „невидима рана в сърцето“. Българските военачалници свалили обсадата на града и отнесли тялото на своя цар в родината.

Въпреки на пръв поглед едрия си ръст и младостта си, Цар Калоян (1197-1207) не бил в перфектно здраве, категорични са учените днес. През годините той преживява убийствата на двамата си по-големи братя, прекарва години във византийски плен, участва в много битки и дори е раняван сериозно по време на сражения. Някои изследователи дори се съмняват, че владетелят е имал известни проблеми от психическо естество, тъй като летописи свидетелстват за чести промени в настроението на царя, дързост, избухливост и прояви на жестокост. Цар Калоян измисля нови за времето си методи за умъртвяване, за да наказва бунтуващи се срещу него след битката при Одрин.

Покойният проф. Божидар Димитров в свое интервю пред Фокус посочва още една хипотеза: „От скелета на цар Калоян, който бе открит при разкопки, разбираме, че той е бил тежко ранен в главата. Раната е била зараснала, но му е причинявала силни болки, тъй като костици са докосвали мозъка при определени движения и е твърде възможно да е умрял именно от това… Смятам, че смъртта му е причинена именно от тази стара рана, която според съвременни патолози, изследвайки скелета му и костите, е причинила гибелта му“.

В “История” от Георги Акрополит (1217-1282) са описани завоеванията на Калоян след разгрома на латинците. Той завладява Източна Тракия до самия Цариград, крайбрежието на Бяло море до Солун и цяла Южна Македония. Колонизира тези земи, като изселва населението от градовете им по двата бряга на Дунав. Това е очаквало и жителите на Солун.

Цар Калоян

Акрополит пише, че “василевсът на българите отмъщавал прочее, както казват, за злините, които император Василий II извършил спрямо българите. И като казвал, че Василий се наричал Българоубиец, себе си назовал Ромеоубиец”.

В летописа на същия автор има сведение за смъртта на царя в първите дни на октомври 1207 г. преди решителния щурм на Солун. Той “умрял, обхванат от болки в страната” (т.е. в сърдечната област). След това летописецът добавя като причини за смъртта му и Божия гняв, и един сън на Калоян как “въоръжен мъж застанал до него и го ударил с копие в страната”.

Цар Калоян

В “Деяния на св. Димитър Солунски” от Теодор Скутариот се казва, че това бил самият светец, пазител на града, обсаден от Калоян. Той се явил на царя на бял кон и му нанесъл смъртна рана. Калоян “изохкал и започнал да обвинява началника на войската си Манастър, че бил наранен от него, защото му се сторило, че го видял да влиза на кон в шатрата му и да забива в сърцето му копието си. А Калоян не живял още дълго след това и към залез слънце умрял от насилствена смърт”.

Житието на св. Сава, написано от Теодосий Търновски през XIV в., е единственият български извор за смъртта на цар Калоян. Като причина в него се сочи “невидима рана”, която царят получил “едновременно с пристигането си” при Солун и “по божия присъда”, поради което царят “получи смърт, неочаквано се помина”.

Цар Калоян

През 1972 г. в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново е открит гробът на висш аристократ от Второто българско царство. Въпреки продължаващите и до днес научни спорове дали това погребение е на цар Калоян, мощите са пренесени с държавни почести до реставрираната църква „Свети Четиридесет мъченици“. Цар Калоян е тържествено погребан с държавни почести на 19 април 2007 г.

Според проф. Божидар Димитров каквато и да е причината за смъртта на цар Калоян, по-важни са последиците от управлението му, защото през 10-те години на своето управление той да обедини всички територии на Балканите и на юг, и на север от река Дунав.

„Тогава сме имали етнически български територии на север от Дунав. Цар Калоян успява да ги обедини в границите на една държава. Това се оказва изключително полезно за сплотяването на българската нация и нейното укрепване, която пък бе претърпяла тежки щети в предходните 160 години, когато българските земи са се намирали под византийска власт. С доброто си управление цар Калоян улеснява следващите владетели Борил и особено Иван-Асен, които, опрени вече на един могъщ демографски ресурс, изграждат и една стабилна икономика и стабилни въоръжени сили, които ще осъществяват бъдещето и личността на България“, категоричен е проф. Димитров.