Загадъчната смърт на българските владетели: Цар Иван Шишман – посечен от собствения си племенник

Иван Шишман
Иван Шишман се прощава със сестра си Кера Тамара, която дава на турците, художник: Васил Горанов

Като последния владетел на България преди турското робство, фигурата на цар Иван Шишман е изключително спорна.

Още по-спорна е неговата смърт. Според едни източници последния търновски цар е загинал в турски плен, а според други бил екзекутиран край крепостта Никопол през 1395-та година от султан Баязид. Но, народният епос отнася смъртта на Иван Шишман към редица легендарни места из Софийското поле, Стара планина, Средна гора и Родопите.

Това, което обаче историята трудно може да оспори е неговото непрестанно жонглиране с доверието на Турската империя, което той умело използва, за да забави завземането на български територии, докато търси подкрепа, поддържайки контакти с владетелите на Сърбия, Влашко и Унгария.

Цар Иван Шишман, за разлика от повечето тогавашни балкански владетели, нееднократно се отклонявал от задълженията си на султански васал. Което редовно вбесявало турците.

Бил ли е посечен от собствения си племенник?

Кера Тамара била красивата сестра на Иван Шишман. Овдовяла съвсем млада, тя събудила интереса на султан Мурад I, който я пожелал за харема си, когато на търновския цар му се наложило да се признае за турски васал. Цели седем години той протакал сватбата и не давал сестра си. Чак през 1378 г. когато повторно му се налага да признае васалитета си, Иван Шишман взема тежкото решение и Кера Тамара е изпратена на султана. До края на живота си тя запазва християнската си вяра, а постъпката й се признава като саможертва в името на България.

Кера Тамара ражда бъдещия султан Баязид, който наследява Турската империя след смъртта на баща си Мурад. Макар с българска кръв във вените, Баязид е една от най-страшните фигури в нашата история – човекът, който унищожава Втората българска държава. А историческата версия гласи, че именно той става палач на собствения си чичо – Иван Шишман, като нарежда да бъде обезглавен.

Смята се, че последните две години от живота си царят прекарва укрепен в Никопол, след като племенника му вече е превзел Търново. Според османските хроники той е убит там на 3 юни 1395 г. след завземането на града от нашествениците.

Тогава остатъкът от Иван Шишмановите територии са включени в Османската империя. И от тук историята свършва, за да отстъпи място на легендите.

Мъченик и народна канонизация

След смъртта му, Иван Шишман започва да се почита като светец от българската православна църква. Образът му е изрисуван в множество възрожденски църкви, което се счита за т.нар. народна канонизация. В народното творчество името му се свързва със сражения и ръководене отбрана на крепости, а образа му е увековечен в песни и предания, свързващи съдбата му с героичната съпротива на Софийско поле и в бой за Христово име.

Тъй като няма ясни данни за екзекуцията, нито къде е погребан, народната митология дава още живот на Иван Шишман след Никопол. По време на турското робство се говорило, че той всъщност е оцелял в никополската битка и се скрил в манастира “Свети Георги” в Кайлъка.

През годините братя Миладинови събрат сведения, че последният владетел на Второто българско царство е убит при тежка битка на Самоковското поле, а някъде там бил и неговия гроб. Легендата разказва, че царя бил смъртно ранен на седем места, а навсякъде където капела кръвта му се появявали извори. Отправяйки се към близкото кале където да посрещне смъртта, Иван Шишман хвърлил в язовир короната и скиптъра си и рекъл „Свърши се с българското царство…”. Такава героична смърт отрежда на владетеля и Паисий Хилендарски в своя Царственик, съставен през 1762 г.

Друга легенда свързва името на владетеля с основаването на Черепишкия манастир във Врачанско, където той водел последните си жестоки битки с османските нашественици. След кървавото сражение местността, където днес се издига светата обител била осеяна с черепи на мъжете, паднали в битката. От там идва и името на манастира – Черепич.

Съсипан от загубата Иван Шишман се скрил в близките пещери, където след две седмици само отнел живота си с уред, направен от пружини и два ножа, с които се пробол.

Не на последно място продължава да циркулира и легендата на съкровището на Шишманци, която е накарала не един или двама иманяри да търсят скъпоценностите му, които ту са спуснати в Дунава край Никопол, ту са скрити в пещера край Урвич или Ловеч.