Загадъчната смърт на българските владетели: Цар Иван Асен I

„Братята Асен и Петър обявяват въстанието във Велико Търново“. Художник Димитър Гюдженов

Дългият списък на политическите убийства във Второто българско царство (1186-1396г.) води своето начало от убийството на цар Иван Асен I (1190-1196г.). В дворцовия живот на възродената българска държава историята разкрива низ от болярски междуособици, феодални обвързаности, византийски заговори и средновековни жестокости. История, напоена обилно с дворцови интриги и кървави борби за трона и името на Асеневци.

През 1196 г., а по-вероятно още през 1195 г., след поредните си военни успехи в Тракия и Беломорието цар Асен става жертва на заговор. Убит е в „семейна“ наглед свада от своя братовчед Иванко, към когото всеки българин неволно прибавя „… убиецът на Асеня“.

Пътят към царския престол

През 1018 г. след дълги и драматични борби България пада под византийско владичество. В българските земи е установена военно-административна система по византийски образец. Българската патриаршия е понижена в ранг архиепископия със седалище в Охрид.

През 80-те години на XII век. Византийската империя се намира в криза. Император Исак ІІ Ангел налага извънреден данък, който е значително по-тежък за Северна България и това е повод там да започне подготовка за въстание. Начело застават братята Асен и Теодор, израсли сред българската аристокрация. Двамата братя се постарали да придадат на движението организиран характер. Започват да строят в Търново храм на Св. Димитър Солунски, като разпространяват слуха, че светецът е прехвърлил покровителството си върху града след покоряването на Солун от норманите. Показват на съгражданите си и чудотворна икона на Св. Димитър, оказала се според тях по Божията воля от Солун в Търново. Това се случва на 26 октомври 1185 година на празника на светеца. Пак на Димитровден, при освещаването на църквата, Теодор е ръкоположен за цар като Петър ІV. Той приема името на популярния български владетел от Х век Петър І.

Храмът „Св. Димитър Солунски” в Търново, където е изложена чудотворна икона на Св. Димитър и където при освещаването на църквата Теодор е ръкоположен за цар като Петър ІV.
През лятото на 1186 император Исак Ангел успява временно да вземе надмощие и да покори отново Северна България.

Въстаниците се изтеглят зад река Дунав, но още същата есен минават в контранастъпление. След провала на обсадата на Ловешката крепост през 1187 императорът е принуден да започне преговори и сключи мир. Цар Петър отстъпва властта на брат си, който се проявява като особено енергичен пълководец. Той е провъзгласен за цар под името Йоан-Асен І. Войната скоро е възобновена и продължава по същия начин, с много кръв и обрати.

България по времето на Асен и Петър

В летописните извори Асен е описван като „мъж войнствен, дързък и груб, с убийствени пориви и неукротима жестокост. Извънредно съобразителен и твърде способен да намери щастлива развръзка в затруднено положение. Асен, подобно на лъв, се впускал в страшни нападения и набези…. решавал всичко с меч. Непобедим воин, който нанасял победа след победа и в продължение на твърде много години нито една победа не се усмихнала никога на ромеите…Благочестие и мир сияели в България по времето на славния цар Асен Стари“. Наричали го още Белгун.

Версии за убийството

Литография от Николай Павлович

Актът на убийството на Иван Асен I е разказан най-подробно от византийския историк Никита Хониат. Той представя две версии за убийството на цар Асен от Иванко. Според първото обяснение в основата на конфликта между Асен и Иванко, които много си приличали по нрав и по външност, стои „женска история“ – тайната връзка на Иванко със сестрата на царица Елена, което предизвиква гнева на царя. Когато узнал за тази връзка,  Асен най-напред поискал обяснение от жена си и я заплашил със смъртно наказание заради мълчанието й. След като Елена успяла да го успокои, той прехвърлил гнева си върху Иванко и изпратил да го извикат в покоите му, но братовчед му отишъл едва на сутринта…

Хониат разказва, че Иванко преди това се „посъветвал с роднините и приятелите си какво да прави“. Те му внушили да препаше дългия си меч, да го скрие под дрехата си и да влезе. И ако Асен излеел гнева си спокойно, да понесе мъжествено наказанието и да поиска извинение за провинението, в което бил уличен. А ако обаче Асен вдигнел меча си срещу него, тогава и той „да се покажел смел, да побърза да предотврати това, което тутакси щял да понесе, да му нанесе смъртна рана и да изпрати в ада този безсрамен и кръвожаден човек“.

Иванко така и постъпил. Веднага станало ясно, че Иван Асен I явно нямал намерение да прощава, понеже в яростта си посегнал към копието си. Иванко се оказал по-бърз и убил Асен.

Предполагаемата монета на Теодор-Петър или Иван Асен I
Според второто обяснение на Никита Хониат, Иванко бил подкупен от византийците чрез севастократор Исак,

пленен след второто сражение при Сяр и починал в български затвор. Исак бил обещал на Иванко да му даде ръката на дъщеря си Теодора. Това било придружено „с много други обещания“, дадени приживе от севастократора, чиято смърт настъпила известно време преди осъществяването на заговора. Тази хипотеза на Никита Хониат донякъде се потвърждава от последвалите събития. След напускането на Иванко от Търново и бягството му в империята, той предявява претенциите си към ръката на внучката на императора Теодора, обещана му от нейния баща.

Трета версия за подбудите на убиеца на Иван Асен Втори ни представя Паисий в „История славянобългарска“:

„Дяволът не могъл да гледа такова благочестие и мир в България, но под будил завист срещу цар Асен. Някой си Иванко бил пръв барон на цар Асен, но бил коварен и завистлив човек. Имал голям род и братя и били по-славни в Търново от много други. Тоя Иванко се нагласил със своите и със заговора си склонил мнозина да убият цар Асен и той да се възцари. Така измамил и Асеновата сестра за своето долно беззаконие. Цар Асен разбрал това Иванково дело, повикал го една нощ при себе си на съд и произнесъл смъртна присъда над него. Но Иванко приготвил много свои хора по улиците. Уловили царските стражи и завладели царския дом. Така Иванко имал скрит меч, спуснал се и пробол цар Асена. В тая нощ цар Асен умрял. Иванко завладял Търново и извън неговата височина и се укрепил за сражение. Но Петър, Асеновият брат, обсадил отвсякъде Иванко вътре в града за дълго време. Иванко видял, че не може да се противопостави на Асеновия брат Петър, избягал по някакъв начин хитро със своите братя и отишъл при гръцкия цар. Този го приел и му благодарил за убийството на цар Асен, нарекъл го свой баща, дал му за жена своята стара майка и вдовица Анна и го поставил за генерал на стария Филипопол и Драма. Но за гърците произлязло голямо зло от Иванковото предателство, както ще се каже. Благочестивият и славен цар Асен по воля божия свършил с такъв мъченически край. Царувал [петдесет] години, стигнал до 80-годишна възраст и бил наречен старият цар Асен.“

След убийството на Асен през 1196 на престола отново сяда Петър ІV, но година по-късно и той става жертва на заговор.