Загадъчната смърт на българските владетели: Хан Крум

Българските владетели, загинали славно или безславно в битка, плен, заточение или усамотение в манастир, в родината си или далеч от нея, станали жертва на заговори, интриги и дворцови преврати, посечени, прободени, удушени, отровени, ослепени или погубени чрез „тъмни чародейства“, живели в Първата и Втората българска държава, предизвикват интерес не само с великите си дела приживе.

Историческите извори осветяват въпроса за смъртта на малка част от българските ханове и царе, при това съвсем нееднозначно и категорично, оставяйки поле за множество догадки, хипотези, спекулации и легенди. 

Разкъзът за смъртта на хан Крум (803–814 г.) от Scriptor Incertus (Анонимен ватикански разказ) гласи, че през пролетта на 814 г. българ­ският владетел повел огромна армия срещу Константинопол, но по време на приготовленията за завладяването му мистериозно починал: „… на Велики четвъртък преди Възкресение първият българин, прочутият Крум, който имал намерение да превземе столицата, завършил живота си заклан от невидима ръка, като през устата, ноздрите и ушите му бликали потоци от кръв“.

Интересно допълнение към този разказ има в хрониката на Псевдо-Симеон – в същия час небесен глас, чут от мнозина, известил Крумовата смърт.

Според някои изследователи детайлите от свидетелствата насочват към версията, че смъртта на хана била причинена от разрив на сърцето в сюблимния момент на подготовката за превземането на византийската столица.

Проф. Йордан Андреев свързва смърт­та на хан Крум с древната практика на „сакралното цареубийство“, според коя­то при дискредитиране на владетеля, той бил ритуал­но умъртвяван, за да може свещената му сила да бъде предадена непокътната на наследника му.

Хан Крум – победител и законодател

В началото на управлението си Крум воювал с аварите, отслабени от борбата си с империята на франките. Завладял Трансилвания и земи на днешна Унгария до река Тиса, а част от аварските първенци станали негови съюзници.

През 807 г. византийският император Никифор І Геник предприел поход на север срещу България. Армията му не стигнала далеч – той бил обезпокоен от вестта за готвен преврат. Настъплението му обаче дало повод на Крум да започне война с Византия с цел да присъедини сегашните югозападни български земи.

През 809 г. Крум превзел Сердика. Две години по-късно обаче Никифор І Геник минал в решителна контраатака и с огромна армия успял да прекоси Стара планина. Крум бил принуден да отстъпи столицата Плиска, която била подложена на опустошение, а мирните жители – избивани.

Междувременно Крум въоръжил своите поданици, съюзниците си авари и дори жените. Никифор не знаел как да продължи кампанията, къде изобщо се намира неговият противник, затова решил да изтегли деморализираната си армия  през Върбишкия проход на юг, обратно към Тракия. В прохода византийската армия била нападната от засада и унищожена. Никифор бил убит, а Крум заповядал да направят от черепа му чаша, обкована със сребро. Според прабългарските вярвания, така той придобивал силата на победения си противник.

Войната продължила и през 812-813.

Крум спечелил нови победи над новия император Михаил Рангаве и неговия приемник Лъв V.

Лъв V решил да започне преговори с Крум пред стените на Константинопол, но се изкушил да организира опит за убийство на противника си – отбрани стрелци, скрити в засада, трябвало да сразят хана на мястото на преговорите. Крум предусетил опасността и веднага се метнал на коня си.

След като спасил живота си, продължил войната с нова енергия. През пролетта на 814 бил планиран решителен поход срещу византийската столица, като били подготвени и голям брой обсадни машини. В разгара на приготовленията Крум починал на 13 април същата година. Византийските хронисти посочват различни тайнствени версии за смъртта му: бил заклан от невидима ръка, ослепял заради греховете си, а неговите хора извършили ритуално цареубийство, за да може силата му непокътната да премине в неговия наследник. Така или иначе, точната причина за смъртта му не е известна.

Крумови закони

Крумовите закони са началото на българското законодателство.

А те гласят:

Ако някой обвини другиго, да не бъде слушан, преди да бъде вързан и разпитан. И ако се окаже, че той клевети и лъже, да бъде убит.

Да се строшават краката на крадците.

Да се изкоренят всички лозя.

На всеки, който проси, да не се дава малко, но да бъде достатъчно задоволен, за да не изпадне пак в нужда; или пък, който не постъпи така, ще му бъдат отнети имотите“.