Забраненият майстор, който се завърна

На 6 октомври 2020 г. в столичната галерия „Средец“ беше открита самостоятелна изложба на един от най-талантливите български художници от епохата на социализма, дълго време останал в творческа изолация. Съдбата на Николай Николов-Зиков много напомня тази на други майстори на четката като Иван Георгиев-Рембранда, Маргарит Цанев или Лика Янко, чийто отказ да се съобразят с постулатите на социалистическия реализъм е довел до забрана картините им да бъдат допускани до участие в изложби.

Николай Николов-Зиков е роден в София през 1946 г. Завършва Художествената гимназия и Декоративно-монументална живопис в Художествената академия. След дипломирането си през 1975 г. участва в много общи художествени изложби, предлагайки сюрреалистични картини, противоречащи на догмите на социалистическия реализъм. Макар да печели симпатиите на публиката, Николай Зиков си навлича неприязънта на репресивните органи, които започват да го следят. Първият публичен скандал около негова картина се случва през 1977 г., когато художникът участва на обща художествена изложба в Добрич (тогава Толбухин) с картина, включваща портретно изображение на Салвадор Дали, автор за когото социалистическата цензура не позволява да се говори.

Политическа песен, сн. Николай Николов-Зиков

 

 

Следващият скандал е през 1979 г., когато неговата картина „Балада за българина“ не е допусната до участие в изложба с обвинението, че е фашистка.

Балада за българина, сн. Симеон Богданов

 

 

Наместо да се съобрази с изискванията на режима обаче, Николай Зиков рисува нова, още по-провокативна картина, която нарича „Обикновен социализъм“. Предлага я за участие на международната младежка изложба, която трябва да се проведе през 1980 г. в София, предизвиквайки истинска буря.

 

Обикновен социализъм, сн. Симеон Богданов

 

Платното, разбира се е отхвърлено, като художникът-дисидент е привикан от службите и му е казано, че повече никакви негови картини няма да бъдат излагани. През следващите години той рисува цял цикъл сюрреалистични картини с антитоталитарни послания, опитва се упорито да ги вкара в изложби, но всеки път получава отказ. В края на 80-те години Николай Зиков е сред създателите на първия опозиционен синдикат „Подкрепа“, заради което е уволнен от работа.

Изложбата „ХХ век“, която беше открита в галерия „Средец“ е уникална с това, че тя събира на едно място всички забранени произведения на автора. От общо 38 изложени картини, 33 са рисувани в края на 70-те и началото на 80-те години и само пет в наше време, като и те на практика се реализации на стари ескизи. По този начин експозицията в галерията на Министерство на културата, не просто показа на широката общественост един от забравените творци на соца, но и разкри някои нови страници от ненаписаната история на българското дисидентско движение.

- реклама -