Забележителният Хенри Форд: Визионерът на автомобилната революция и баща на 5-дневната работна седмица

Хенри Форд

Историята на Хенри Форд – американски инженер и предприемач е една от най-вдъхновяващите в автомобилната революция, случила се в началото на миналия век. Той не само успява да издигне от нула своята империя, която и до днес е една от водещите корпорации в автомобилостроенето. Благодарение на неговото визионерство и вижданията му за икономически подем работниците започват да получават достойни заплати за труда си, а света се съобразява с въведената от него 5-дневна работна седмица при 8 часа труд. Но, като всеки велик човек и той си има своите тъмни страници…

Това е забележителният живот на Хенри Форд

Бъдещият предприемач е роден през 1863 година в семейната ферма на родителите си. Още като дете започва живо да се интересува от механика, а джобния часовник е първия му досег с нея. Когато е на 13 той разглобява и поправят часовника на своя съученик Алберт Хътчингс, който по-късно семейството му дарява на музея на Хенри Форд (снимката в ляво).

Някъде по това време Хенри, който е тийнейджър губи майка си, към която е силно привързан. Отчасти за да не му напомня всичко във фермата за нея, той заминава за Детройт, където чиракува като механик.

На 21 се завръща в бащиния дом, но фермерството никак не го влече, затова младия Форд фокусира вниманието си върху поддръжката на парната машина на баща си. Производителите от Уестингхаус научават за таланта му и не след дълго го наемат да поддържа техните машини. В тези години той се жени и му се ражда единствения син – Едсел. Хенри е изключително религиозен и силно вярващ протестант – всяка неделя той върви пеш по 7-8 километра за да отиде на служба в Епископалната църква.

През 1896 година Хенри Форд представя първата си „кола“, която нарича Форд Куодрисайкъл – тя има четири велосипедни гуми и двигател на етанол. В тези години той работи като главен инженер в компанията на големия американски изобретател Томас Едисън и се радва на неговата солидна поддръжка.

През следващите години бъдещият автомобилен магнат създава в съдружие няколко компании, но не му провървява – колите, които произвежда са страшно скъпи, а качеството им не отговаря на критериите на младия Форд. Една от тези компании в последствие започва да прави други култови американски автомобили – Кадилак.

Един ден Хенри Форд успява да уговори Аликзандър Малкълмсън, търговец на въглища от Детройт да основат собствена фирма за производство, като сключат договор за доставка на части с братята Додж. Малко след старта идва и първата финансова криза когато се оказва, че пари да се плати на доставчиците няма. Вместо това Форд и Малкълмсън предлагат на Додж да получат дял от компанията срещу дълговете. Привличат още няколко инвеститори и най-сетне нещата потръгват.

Годините, в които почти цяла Америка кара Форд Модел Т

На 1 октомври 1908 година Форд пуска на пазара своя Модел T. Той става най-масово произвеждания модел автомобил, а първата му демонстрация е супер зрелищна – върху леда на езерото Сейнт Клеър колата изминава една миля за 39,4 секунди и подобрява световния рекорд за бързина. Зад волана стои автомобилния състезател Барни Олдфийлд, който прави демонстрационна обиколка с Форд Т из цялата страна.

Воланът на Модел T е разположен отляво, двигателя и трансмисията са изцяло затворени, а четирите цилиндъра на мотора са отлети като един общ блок.

Хенри Форд най-сетне е постигнал целта си – има евтина кола, която е лесна за поддръжка. За шест години той успява да свали цената на един автомобил на 360 долара, което изчислено в днешни пари прави около 7 хиляди долара. До 1918 година половината от всички коли по пътищата в САЩ са Форд Модел T, който обаче вече се продава само в черно – базовият цвят, който съхне най-бързо и така производството не се бави.

Форд продава общо над 15 млн. броя от Модел T, което до голяма степен се дължи на въвеждането на поточната линия – нещо, в което компанията е пионер.

Освен това корпорацията дава солиден тласък на продажбите като създава своя дилърска мрежа на принципа на франчайза, която обхваща всички градове на страната. Хенри Форд не само публикува реклами и репортажи във вестниците за своите коли, но и създава първите автомобилни клубове в САЩ, които окуражават шофьорите към автомобилния туризъм и любовта към скоростите.

През 1918 година Форд се оттегля като президент на Форд Мотър Къмпани и мястото му е заето от неговия син Едсъл. Предприемачът има хитра идея – основава нова компания и демонстративно се премества в нея заедно с най-добрите си служители. Целта му е да предизвика паника сред акционерите и да изкупи дяловете им в корпорацията. Ходът се оказва успешен и бащата и сина придобиват пълен контрол над Форд Мотър Къмпани.

Човекът, който стои зад идеята за петдневна работна седмица

Да, точно така, това е именно Хенри Форд. Той се разпорежда на входа на завода му в Детройт да се постави надписът „Помни, че Бог е създал човека без резервни части“. Американският предприемач не само въвежда петдневната работна седмица, но прави и още нещо сензационно за времето си – увеличава над два пъти дневната надница на служителите си. През януари 1914 пред централата на завода му в Детройт се събира огромно стълптворение от хора – всички те искат да работят за Хенри Форд. В същия мразовит ден той е обявил, че ще плаща по 5 долара на ден. До тогава в детройтската индустрия надницата била максимум 2.5$.

Така Форд успява да привлече най-добрите механици в града и да свали разходите си за обучение на персонала. С тази социална стъпка той принуждава всички в сектора да вдигнат заплатите или да загубят работната си ръка. Хенри Форд бил убеден, че неговите служители трябва да могат да си позволят колите, които произвеждат. Освен това като им давал 2 почивни дни, те имали повече време да си харчат заплатите – един вид форма на споделяне на печалбата, която да увеличи потреблението.

Но, да си служител на господин Форд в един момент се оказало не толкова приятно. Както вече отбелязахме, той бил силно религиозен, затова създал специален отряд, който да следи служителите му да не кривнат от правия път – работниците не бивало да пиянстват, да проиграват парите си на хазарт и трябвало да се грижат добре за семейството и децата си.

Освен това Хенри Форд ненавиждал профсъюзите и бил убеден, че те вредят на отношенията между работници и началници. А и на икономическия просперитет като цяло. Затова той предпочитал сам да стимулира своя персонал, като му осигурява желаните условия за труд. Форд стига до там, че назначава бивш боксьор да се бори срещу опитите на синдикатите да пробият в манифактурите му. Охранителните отряди дори веднъж пребили профсъюзни активисти, опитващи се да раздават листовки близо до входа на един от заводите му.

Синът Едсел Форд прави опити да въведе някаква форма на колективно договаряне с профсъюзите, за да намали периодичните изблици на насилие и прекъсванията в работата. Но среща отпора на баща си. Хенри Форд кляка едва през 1941 година след продължителна седяща стачка на работниците. Тогава само и само да не се поддаде на изнудването, той е готов да закрие компанията, но съпругата му го заплашва с развод.

Форд проявява изключително твърдоглавство и когато продажбите на Модел T започват да спадат. Той упорито отказва да лансира нов автомобил, въпреки новостите при конкуренцията. Освен това не иска да въведе продажбите на изплащане, които вече са завладели автомобилния пазар. Едва през 1927-а на пазара е пуснат Модел A, от който има произведени около 4 млн. коли. Тогава Едсъл Форд успява да убеди баща си да използват скоростна кутия с плъзгащи се валове.

Няколко години по-късно двамата създават и Юнивърсал Кредит Корпорейшън, която бързо става водеща компания в кредитирането на продажбите на коли.

Пацифист и антисемит

Oще в началото на 1920 Хенри Форд става толкова популярен, че не може да направи и крачка без да бъде преследван и вниманието на всички да е фокусирано върху него. Затова той си купува частен влаков вагон, в който заедно със съпругата му започват да пътуват из САЩ.

В края на Първата световна война личният секретар на Хенри Форд Ърнест Лайболд купува малък седмичен вестник – „Диърборн Индипендънт“, който става трибуна за антисемитската пропаганда на Форд. В него магнатът често публикува статии, които са с подчертано враждебни към еврейската раса. Изобретателят е силен привърженик на идеята за финансовия диктат на евреите в световен мащаб, в следствие на което ционистките организации призовават за бойкот на автомобилите с марката Форд. Самият Хитлер не криел, че има много високо мнение за Хенри Форд и дори държал негов портрет в кабинета си. А, ако се вярва на слуховете американеца също имал снимка на фюрера.

Хенри Форд е и единственият американец, споменат в книгата на Хитлер „Моята борба“. Освен от антисемитизма на автомобилния производител, той бил повлиян и от неговото индустриално визионерство. Именно от Модел T е инспириран проекта за създаването на немския автомобил на народа – Фолксваген.

Интересното е, че Хенри Форд е бил върл противник на войната и постоянно проповядвал пацифизъм. Но, не пропуснал добре да осребри за бизнеса си американското участие в двете световни войни и си сътрудничил доста усилено с хитлеристка Германия. През Първата световна война, заводите на Форд във Великобритания произвеждали трактори, камиони и самолетни двигатели, с което подпомагали военните усилия на Антантата. След влизането на Съединените щати във войната, компанията става основен доставчик на военна техника, най-вече на двигатели за авиацията и военноморския флот.

През 1925 година Форд придобива самолетостроителната компания Стаут Метал Еърплейн и създава модела Форд Тримотор – първият успешен американски самолет за пътнически превози. За производството му е използвана новата алуминиева сплав алклад, която има по-добра устойчивост при корозия. След започването на Втората световна война и влизането на Съединените щати в нея голяма част от автомобилостроителната промишленост е реорганизирана, като производството се насочва към нуждите на армията, а президентът Франклин Рузвелт нарича Детройт „Арсеналът на демокрацията“. Важна роля във военните усилия играе и Форд Мотор Къмпани.

През 1941 година Форд изграждат нов завод – Уилоу Рън край Детройт, в който започва серийно производство на бомбардировача B-24 Либърейтър. Всеки месец от там излизат по 650 летателни машини, а B-24 се превръща в най-масовия самолет на съюзниците по време на Втората световна война.

Интересно е да се знае, че именно с B-24 Либърейтър е бомбандирана София през 1943 и 1944 година.

Краят на Хенри Форд

Още в края на 30-те години, създателят на Форд получава серия мозъчни удари, а здравето му започва пагубно да се влошава. През 1943-та губи сина си Едсъл и ръководството на компанията де факто попада в ръцете на група висши служители. В разгара на войната дори в политическите кръгове бил планиран вътрешен преврат или политическа намеса, с която Форд да бъде отстранен поради неадекватност. След няколко години Форд Мотър Къмпани е изправена пред реалната опасност от фалит. Тогава вдовицата на Едсъл организира отстраняването на Форд старши от ръководството, а мястото му е заето от неговия внук Хенри Форд II.

Форд баща, син и внук

Хенри Форд умира на 7 април 1947 година в Диърборн на 83 години. Погребан е в гробище в Детройт, което по-късно е преименувано на него.