За най-търсените професии учат едва 1% от учениците. Задава ли се криза на пазара на труда?
За 15 от 20-те най-търсени професии се обучават едва 1% от учениците. Интересите на подрастващите драстично се различават от нуждите на бизнеса, показват анализите на Института за пазарна икономика.
Според експерти, това може да създаде сериозна криза на пазара на труда.
От друга гледна точка обаче пък дифицитът на такива кадри ще повиши възнагражденията на тези, които вече са в сферата, тъй като техните знания и умения, техният труд става все по-ценен и съответно по-скъп.
Над 36 хил. ученици в България избират да продължат средното си професионално образование,
учейки за ресторантьори, техници или икономисти, показват данните на ИПИ.
По всяко от тези три направления приемът е над 5 хиляди осмокласници, или общо над 56% от започналите своето обучение.
Интересите на подрастващите обаче драстично се различават от нуждите на бизнеса, който търси най-много строители и шивачи.
През 2024 г. около 2/3 от работодателите изпитват затруднения при намиране на търсените хора
със средно специално образование, а делът им нараства спрямо миналогодишното проучване.
Заявените потребности от кадри с професионална квалификация за следващата една година са най-вече в направленията архитектура, техника и производство и преработка.
Те формират над 60% от бъдещото търсене на специалисти, докато приемът по тези три направления е с дял от 36% от общия прием.
Проучването на ИПИ показва още, че за 15 от 20-те професии, за които са заявени най-големи потребности, професионалното образование подготвя малко под 1% от приема или никакви кадри.
Например за професията строител се отнасят 15% от всички търсения на работодатели, докато приемът е едва 0,2% от започналите обучение.
За шивачи пък учат 2466 ученици, докато бизнесът търси в момента 28 652 обучени шивачи.
При техниците също има голямо несъответствие: 9107 са учениците, които избират да продължат своето професионално образование в тази сфера, но потребността от тях е далеч по-голяма – 29 772.
За икономисти учат 5522 ученици, но бизнесът има нужда само от 2610.
Още по-очевидно разминаване се вижда при изследването на професиите, които ще се търсят в следващите 3-5 години – периода, в коъто сега приетите ученици ще завършат и ще търсят реализация на пазара на труда.
Специалисти в направлението “Стопанско управление и администрация” се очаква да формират 34% от търсенето в средносрочен план.
Към тази година такова обучение обаче започват само 10% от учениците
според план-приема в професионалното образование.
Докато потребностите от специалности в информатиката пък са едва 2%, обучение в това направление са започнали 15% от осмокласниците.
Сериозно е несъответствието и в направление “Услуги за личността”,
където са 4% от бъдещите потребности от работна сила,
но за това учат 16% от учащите за придобиване на професионална квалификация.
Индексът на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката показва, че
вероятно половината ученици изобщо няма да работят това, за което са учили.
Образованието в професии, които не се търсят на пазара на труда, продължава, а дуалното обучение и професионалното ориентиране в училищата все още е крайно недостатъчно.