За малко да станем 16-а република на СССР, Живков пробва три пъти

Комунистическа България доброволно е искала да стане част от СССР – това е малко известен факт от родната история. На три пъти дългогодишният несменяем лидер на страната Тодор Живков се е опитвал да отстъпи доброволно държавния суверенитет като разменна монета – да направи България 16-а република на Съветския съюз, срещу което страната да получи кредити и евтино гориво.

В продължение на десетилетия аспектите на идеята са държавна тайна. Някои наричат напъните на Първия предателство без аналог в световната история. Впрочем разбирането за суверенитет на Живков е смехотворно елементарно –

 „народът да има едене и пиене“.

А един от известните пропагандни лозунги от времето на соца гласи: „Любовта към Съветския съюз е висша форма на патриотизъм“.

През 1963 г. Тодор Живков, премиер и лидер на БКП, форсира идеята за обединение на България със Съветския съюз. На 4 декември 1963 г. на специално свикан пленум на ЦК на БКП Тодор Живков заявява: „В следваната от нас линия на максимално сближаване крайна цел е обединението със Съветския съюз“. 200 членове и кандидат-членове на ЦК на БКП решават единодушно с бурни овации НРБ да поеме курс към пълен отказ от национален суверенитет

и сливане със Съветския съюз.

„България може да бъде независима страна само като част от Съветския съюз. Това е идея на другаря Георги Димитров и наша най-съкровена мечта“ според присъстващите. Чуват се и призиви „сливането“ да е образцово и да стане пример и на другите социалистически държави за изпълнение на интернационалния дълг по създаването на световния СССР.

Ден по-късно ЦК се обръща писмено към съветския държавен и партиен вожд Никита Хрушчов с предложението за

икономическо и политическо обединение

–  „мечта на българските комунисти, споделяна и от огромна част от нашия народ“.

Обяснимо защо предложението за „обединение“ съдържа конкретни детайли само по отношение на икономическото сътрудничество – България е във фалит. Вече е била принудена да продаде всичките си златни резерви, за да избегне заплашващия я държавен банкрут.

За Хрушчов е ясно, че  българските

„другари“ търсят спасителен чадър.

„На онези хитреци в София им се ще да лапат свинско за наша сметка“, жлъчно отбелязва приемникът на Сталин. Той е наясно, че след „сливането“ Москва ще трябва да поеме и изплащането на българските следвоенни репарации към Гърция и Югославия. Все пак Москва предоставя на България нов кредит от 300 милиона рубли.

През 1973-та – годината на петролната криза, българският външен дълг достига 1 милиард долара.  Живков моли за помощ Големия брат. Представя на съветския лидер Леонид Брежнев дълъг списък с икономически искания, подсладени с ново искане за обединение със СССР. България получава съветска помощ,

сливането обаче остава на думи.

През август 1978 г. Живков иска от Москва евтини нефтени доставки. Подмазва се на Брежнев с писмо, съдържащо идеята за „всестранно политическо сближаване на двете страни“.

И този път Брежнев се измъква с евтино гориво

Доколко сериозни са били игрите на Живков с българския суверенитет? В най-тесен кръг бившият Първи се шегувал: „И какво сега, ще станем ли 16-а република?“. Възможно е предложението за обединение да е само тактическа маневра на Живков за запазване на властта. А суверенитетът на България – само чип в играта на покер за още съветски кредити и нефт.

Живков и Брежнев демонстрират братска дружба, обаче вождът наСССР си прави оглушки за молбата да станем 16-а република

Спасение от Хелзинки

Цели три са пленумите на ЦК на БКП през 60-те и 70-те години, на които се обсъжда идеята за “все по-тясно сближаване, а в перспектива и за сливане” на НРБ със СССР. Разминава ни се главно заради факта, че тънките сметки на Живков се разминават с тези на Кремъл.

Идеята за „16-а република“ би усложнила както отношенията на СССР със западните страни, така и крехкия баланс в отношенията между страните в соцлагера. Така спасението за България идва от Хелзинки, където на конференцията на Съвета за сигурност и сътрудничество в Европа през август 1975 г.  СССР, НРБ и останалите соцстрани са принудени (заради нарастващата си кредитна и икономическа зависимост от Запада) да подпишат документите на първото общоевропейско разведряване в епохата на Студената война.

Една от клаузите циментира съществуването на вече създадените държави и техните граници. Така на мечтите за „сливане“ със СССР е сложен край.

Братската помощ – нож с две остриета

Истината за финансовите ни отношения със СССР е доста горчива, става ясно от разсекретени напоследък документи от Държавния архив. Първият фалит на НРБ заради огромната задлъжнялост към СССР настъпва още в края на 50-те години. В оправянето на сметките участват и задгранични банки със съветски капитали.

През 1959 г. натрупаните по време на Царство България 26 тона златни резерви тайно са преместени в Москва, под предлог че сградата на БНБ нямало да издържи на атомна бомбардировка. До 1962 г. две партиди от златния резерв на България е продаден, за да бъдат покрити падежите по дълга към съветските банки в Лондон и Париж.  21 тона злато си купува срещу рубли и Централната банка на СССР – Госбанк. Операциите са проведени в пълна секретност.

И вторият фалит на НРБ в края на 1970-те е свързан с тоталната зависимост от пропукващата се вече Съветска империя. Като членка на СИВ България е принудена да продава на огромна загуба селскостопанските си продукти срещу неконвертируеми рубли, а да запълва дефицитите си в твърда валута с нелегален износ на оръжие и синтетични наркотици. След горещи молби за помощ съветският лидер Брежнев позволява СССР да дотира с 400 млн. рубли годишно производството на храни в България.

„Горещо благодарим – в противен случай България през 1978 г. щеше да изпадне в неплатежоспособност“, признава Живков.

Същевременно обаче Големият брат отрязва 2 млн. тона нефт от износа си за НРБ, защото „братската страна“ печелела от реекспорта им срещу конвертируема валута за сметка на Москва.

Продължава стопанското пропадане на НРБ, довело до третия, окончателен фалит на България през 1980-те.

Урхо Кеконен измъква Карелия

Всъщност СССР се сдобива с 16-а република за малко. Тя се е наричала Карело-Финска ССР и се появила през 1940 г. след края на Зимната война с Финландия.

Републиката приключила пътя си през 1956 г., когато президент на Финландия става Урхо Кеконен. Карелите и фините са едва 20% в Карело-финската ССР, останалите са руснаци, украинци, белоруси. В резултат на тайна дипломация републиката е “понижена” в статут автономна република Карелия, а СССР се отказва от бъдещи териториални претенции към Финландия. Така съветските републики отново стават 15.

През 1944 г. пък в рамките на СССР като автономен окръг влиза самопровъзгласилата се държава Тану-Тува, по-късно Народна република Тува, част от китайския район Външна Монголия.

През август 1964 г. чехословашкият президент и партиен вожд Антонин Новотни предлага на Никита Хрушчов ЧССР да се присъедини към СССР със статута на съюзна република.

Идеята на Новотни е Чехо-словакия да получи по-евтини съветски суровини. Хрушчов обаче отказал – не искал да всява раздор в “дружното семейство на социалистическите страни”.