Бурен дебат в обществото предизвика предстоящата ратификация на Истанбулската конвенция.
Правителството предложи на Народното събрание да ратифицира документа, който има за цел да защити жените от всички форми на насилие и да предотвратява, преследва и премахва насилието над жени и домашното насилие. Твърдо против се обявиха веднага от Обединените патриоти, след това и от БСП. От ГЕРБ пък призоваха за диалог, който беше предвиден за тази седмица, но впоследствие беше отложен за 23 януари.
Вчера Съветът на Европа излезе с позиция, че Истанбулската конвенция „не въвежда трети пол и не легализира еднополови бракове и съжителства“. От Съвета обещаха и нов превод на документа, така че да отпаднат всички съмнения.
Защо конвенцията постави на крайно противоположни позиции коалиционните партньори и разедини обществото? С тези въпроси се обърнахме към адвокат Николай Хаджигенов и Александър Сиди от ВМРО.
Какви са аргументите ЗА и ПРОТИВ? Вижте!
Николай Хаджигенов е завършил право в НБУ. Работи като съдебен адвокат в областта на наказателното право.
Има дела Pro bono в областта на пострадалите от полицейско насилие, включително в Европейския съд по правата на човек в Страсбург.
Александър Сиди е юрист. От 15 години се занимава с политика. Регионален координатор е на ВМРО за Пловдив, Пазарджик и Смолян. 
Беше общински съветник от Патриотичен фронт. Избран е за депутат от Пловдив.
Защо Истанбулската конвенция се оказа „ябълката на раздора“ за партиите в Народното събрание и кои са „подводните камъни“ в нея?
Николай Хаджигенов: В Истанбулската конвенция няма никакви подводни и/или надводни камъни. Покрай бясната съпротива срещу нея стана ясно: че камъни има в главите на политиците у нас от всички партии, че никой от опонентите ѝ не я е чел изобщо и не смята, че традиционни, изконни български/християнски ценности, освен чушкопека и ракията, са и шамарите към жените вкъщи. Или както е по-известно сред населението: щом ма бие, значи ме обича… Което, ако е реплика на леля Пена от Крива бара, Ломско, както и да е, но когато е основно възражение от политици в парламента, жени включително, е признак за тежка политическа кретения.
Александър Сиди: За съжаление, има „подводни камъни“. Под един доста благовиден предлог бяха заложени няколко текста, които променят изцяло начина, по който би могла да бъде тълкувана Истанбулската конвенция. Тя всъщност е направена от една институция, която не е европейска. Съветът на Европа е организация, която включва страни, които не са членове на ЕС. Организация, в която е и Съдът по правата на човека. И в нея са заложени доста добри текстове, които се опитват да регулират държавите и да ги накарат да работят малко по-активно за това да бъде спирано насилието срещу жени и да бъде спряно домашното насилие.
Политиците се разделиха по въпроса на „за“ и категорично „против“? Какви са мотивите на ГЕРБ и БСП в заявените позиции? Защо според Вас Патриотите отказват да подкрепят коалиционните си партньори?
Николай Хаджигенов: Т. н. патрЕоти са емблематичен пример за политическа проституция. Или казано по-просто, обикновените проститутки трябва да симулират оргазъм, политически патриотизъм…
За да влязат във властта, те подеха чутовна борба срещу „заплахата“ от мигрантите и бежанците, които бяха не само опасни терористи и повече от китайците, но и застрашаваха всички нашенски ценности, като основната опорна точка беше именно отношението на другите култури срещу жените. И хоп, изведнъж тая лоша Европа ни изпрати Истанбулската конвенция, чиято единствена цел е защитата на жените от насилие и лъснаха истинските мотиви на патриотите, а именно че те са във властта заради самата власт и облагите от нея. Иначе, дори те са наясно, че Борисов Три си отива и се готвят за нови избори. За целта имат нужда от враг и причина да мразят. Зер, нищо друго смислено и продуктивно няма сред тях и не са в състояние да родят.
Александър Сиди: Една конвенция, която наистина е добра и която има своето място и в българското законодателство, макар че в българското законодателство има доста текстове, които регламентират този тип отношения. Но под този благовиден предлог, за съжаление, бяха заложени и няколко текста, които тотално променят смисъла й и могат да бъдат тълкувани превратно и по различен начин. Един от тези текстове е чл. 3, който залага дефиниция – що е то пол. И тази дефиниция доста сериозно се различава от дефиницията, която сме свикнали да четем в учебниците по биология.
Това ли е причината Патриотите да не подкрепят коалиционните си партньори?
Да. За нас е проблем, когато в един текст, който ще бъде част от българското законодателство, са изброени „дискриминация на база пол“ и съответно „дискриминация, социален пол“. Това означава, че се въвежда допълнително нов термин, който е „социален пол“ и различен очевидно от биологичния. Това е неприемливо за нас, както и за голямата част от българското общество. Иначе аргументите, които нашите коалиционни партньори представят, са наистина, че трябва да се работи по-активно в посока на намаляване на домашното насилие.
Европа притиска ли България за приемането на конвенцията?
Николай Хаджигенов: Не, разбира се, но пък е чудесен лакмус/тест къде сме ние, като общество, като политици е ясно, че сме в каменната ера, отпреди Флинстоун.
Александър Сиди: Надявам се, че не. Макар че има такива индикации.
Каква е Вашата прогноза – ще бъде ли приета или не? И каква е процедурата за обсъждане и гласуване в парламента? Каква сметка трябва да си направи ГЕРБ, ако ще са нужни 2/3 от гласовете?
Адвокат Хаджигенов: Не мога да гадая, доколкото настоящият парламент е дотолкова малоумен, че нищо разумно или логично не може да се предполага.
Александър Сиди: Аз не мога да кажа, но виждайки каква е нагласата на останалите политически партии – вероятно не. Дори вътре в БСП се скараха по отношение на това. Но БСП ясно и категорично казаха, че няма да подкрепят. Ние също твърдо и категорично няма да подкрепим. Според мен дори и в ГЕРБ не са еднозначни в решението си. Защото четирима министри, членове на ГЕРБ, са гласували на правителственото заседание за това – тя да не бъде ратифицирана. Освен това имаме няколко публични изказвания на различни народни представители от политическа партия ГЕРБ, които са на различно мнение. Надявам се, че няма да мине. Защото в този си вид тя залага възможност за това – България да бъде съдена от различни организации. И да не забравяме факта, че голяма част от хората, които са „за“, са от ЛГБТ организации в България. Защо срещу нас на дебатите не са примерно учители, пожарникари? Очевидно ние сме засегнали някакъв техен интерес.
Ще загуби ли страната ни, ако не приеме конвенцията?
Николай Хаджигенов: Разбира се. Ще загубим дори крехката илюзия за нормалност и ще се наредим до Ердоганова Турция, Путинова Русия и Северна Корея…
Александър Сиди: Не. Не виждам какво би могла да загуби. А и конвенцията залага текстове, които ние бихме могли да вкараме в нашето законодателство, без да сме страна по нея.
Съществува ли наистина в нея терминът „трети пол“ и какво визира той?
Николай Хаджигенов: Идея си няма какво визира третия пол, доколкото подобно нещо не се споменава в конвенцията, но пък покрай тази дивотия разбрах, че науката разпознава пет и повече пола….
Александър Сиди: Няма. Термин „трети пол“ няма. Но българинът е свикнал, че големите проблеми идват от малките шрифтове. И един хубав юридически текст, който се опитва да регулира отношенията при домашното насилие и спирането на това ужасяващо явление, съдържа няколко текста, които създават проблеми. Единият е дефиницията за пол, която няма нищо общо с медицинската дефиниция за това.
Част от политиците заявиха, че ние имаме достатъчно добро законодателство срещу домашното насилие и дискриминацията, за да се налага да приемаме и Истанбулската конвенция. Така ли е? И ако не – с какво конвенцията ще допринесе за ограничаване на домашното насилие и дискриминацията?
Николай Хаджигенов: Законодателство имаме, макар че в тази насока го дължим отново на Европа, но то е неработещо по множество причини, само една от които е, че домашното насилие е традиционна ценност у нас. И да, практиката показва, че именно европейското законодателство е работещо и помагащо ни да надмогнем Ориента в правоприлагането.
Александър Сиди: 99% от текстовете (в конвенцията), свързани с домашното насилие са добри. Но едва ли ще помогнат да се ограничи домашното насилие. И сега имаме добри текстове в тази посока. И голяма част от поддръжниците на конвенцията дават за пример онзи изверг, който разстреля жена си публично в едно заведение в София. И срещу него е имало издадена ограничителна заповед. Но тя явно му е останала в джоба, но не го е спряла да натисне спусъка. И каквито и текстове да приемем, ние трябва да засилим контрола върху институциите, които се грижат за спазването на законите.
И още 10 конвенции да приемем като тази, ако останат само на хартия, те няма да спрат поредния изверг да дръпне спусъка. Но да не забравяме, че тези които протестираха преди няколко дни на жълтите павета по време на откриване на председателството – абсолютно „случайно“ според мене, протестираха, защото в тази конвенция е предвидено от държавата да се дават пари на неправителствени организации да се борят с тези отношения. Което означаваше, че те протестират, за да пазят собствените си средства. И това според мен също е неприемливо.
Възможно ли е приемането й да бъде първата крачка към узаконяването на гей браковете?
Николай Хаджигенов: Не. Точно, както не е възможно да възроди вампирите и Торбалан. Така или иначе, ако искаме да бъдем европейци, гей браковете са важен въпрос, доколкото касае човешка неравнопоставеност, което е незаконно.
Александър Сиди: Има възможност за такова тълкуване.
Част от родителите се притесняват, че с приемането на Истанбулската конвенция децата в училище ще бъдат задължени да учат за „хомосексуализъм и травестизъм“, а това са въпроси, избягвани от консервативните семейства.
Николай Хаджигенов: Да, поколения израснаха плашени с Торбалан, и резултатът е налице. Страх ги е от всичко непознато, а напразно. Именно образованието е причината да вървим напред и да се различаваме като homo sapiens. Заравянето на главата в пясъка с цел да не видим и чуем нищо, което не ни харесва има един сериозен недостатък, а именно оставя противоположната на главите анатомия беззащитна и на открито и дава възможност на всеки да я употреби, както намери за добре. Или казано иначе, децата се раждат такива, каквито са, и това става ясно най-рано в пубертета или на по-зряла възраст, т.е. по-добре е да знаем, за да не се страхуваме от непознатото и да не се стига до там, че родители гонят децата си изведнъж установили, че са различни…
Александър Сиди: Аз също, като родител на малко дете, съм притеснен от това в нейната учебна програма да има заложени неща, които са в разрез с ценностите, в които аз съм възпитавал своето дете. Като това, че освен мъжки и женски пол, има и някакви други проявления, които всеки сам може да решава. Друг казус, който аз не мога да подмина, това е, че в по-късен етап някое хитро момче може да каже, че всъщност се чувства момиче и да влиза в женските тоалетни в момент, в който подрастващите имат интерес към другия пол. Как някой ще ми гарантира, че в училището на дъщеря ми след години няма да има някой, който да иска да прави нещо в женската тоалетна, защото се чувства жена. Може да има и други казуси. Бежанец, който идва в България, може да каже, че се чувства дискриминиран за това, че е трети, четвърти или петнайсети пол, и ние сме длъжни да му дадем убежище.
Зареждане ...