За да стане оръжието част от нас: Време е да прогоним пушката

За да стане оръжието част от нас: Време е да прогоним пушката. Спазвайте правилата за точен изстрел, пише „Телеграф“. Месеците преди откриването на активния ловен сезон трябва да бъдат употребени за подготовка на

оръжието, с което ще ловуваме.

Както при купуването на нова пушка, така и при пригаждането на старата към нашите особености трябва да се имат задължително предвид някои принципи.

Необходимостта мерната линия

на пушката винаги да съвпада с линията на прицелване по един и същи начин е гаранция за успешна стрелба по подвижни цели.

Мерната линия на пушката е линията,

която минава от мушката през средата

на мерната планка и завършва на горния срез на щитчето на цевната кутия. Линията на прицелването е линията, която съединява погледа на стрелеца, мерната линия на пушката и точките на прицелването.

Мерна линия

Тези две понятия – мерна линия и линия на прицелване, не бива да се смесват, тъй като имат самостоятелно значение, но същевременно са свързани помежду си. Мерната линия

представлява винаги част от пушката,

а линията на прицелването се образува при насочване на пушката към целта. Необходимо е винаги да се получава съвпадение между мерната линия на пушката и линията на прицелване, и то по един и същи начин.

За да се постигне това, дължината на приклада

трябва да отговаря на дължината на ръката от извивката в лакътната става до средата на първата нокътна става на показалеца. Когато частта на ръката от рамото до лакътя образува прав ъгъл с частта от лакътя до китката. А пръстът, дланта и частта от лакътя до китката лежат на една права линия, с което се определя дължината на

приклада от предния спусък до средата на задтилъка.

Извивката на приклада във вертикална плоскост да отговаря на разстоянието от зеницата на окото до ключицата, което отговаря на дължината на шията. Ъгълът между  плоскостта на задтилъка на приклада и продължението на линията на прицелването да отговаря на формата

на гръдния мускул на стрелеца.

От което зависи и стрелбата по земни или въздушни цели. Страничното отклонение на приклада да отговаря на широчината на раменете (гърдите) и лицето на стрелеца.

Прогонването (пригодяването) на ловното

оръжие винаги трябва да започва от дължината на приклада. След това се коригират вертикалната извивка и страничното отклонение.

Приклад

Задължително е да се започне с дължината на приклада, защото с удължаването му се увеличава както страничното отклонение, така и извивката на приклада надолу по вертикала.

Обратно, при намаляване на дължината на

приклада вертикалната извивка и страничното отклонение на приклада намаляват, тъй като бузата на стрелеца ляга по-близо до цевната кутия, където размерите на извивката по вертикала и на отклонението на приклада вляво или вдясно са по-малки.

Центърът на тежестта на пушката зависи

от масата на цевите с полуложата и цевната кутия с приклада. При добре балансирана пушка центърът на тежестта се намира на 50-60 мм от задния срез на цевта. С добре балансирана пушка прикладването е по-бързо, произвеждането на изстрела става за по-кратко време и с по-голяма точност и маневреността на пушката е много добра.

Тя зависи от разпределението на масата

на пушката по основните й възли, което е съотношение между цевта с полуложата и цевната кутия с приклада.

Ако всички тези изисквания към ловното оръжие според антропометричните данни, анатомическите и физическите особености на стрелеца и състоянието

на опорно-двигателния му апарат се

изпълнят така, че при прикладване с пушката винаги да има пълно съвпадение на мерна линия и линия на прицелване, то тогава прогонването (пригодяването) на ловното оръжие е сполучливо, гарантиращо точен и успешен изстрел.

Сърната: Красавицата на българската гора

Пролетта и началото на лятото е времето, в което сърната, за да отвлече скитащите кучета и другите си врагове от току-що родените си рожби, често ги изоставя сами. За съжаление хората не знаят това и когато намерят сърнета в гората, ги прибират, предполагайки, че майката

е станала жертва на хищници. Не го правете!

Красавицата на нашата природа – сърната, има стройно тяло. През лятото козината й е жълтеникавочервена, а през зимата – сивокафява. Около опашката има бяло петно (огледало). Сръндаците имат рога с три разклонения. Много рядко при някои индивиди се появява четвърти шип. Силните сръндаци сменят рогата си през октомври, а по-слабите и по-младите — по-късно. Сърната достига около 20-25 кг.

Някои стари сръндаци достигат 32 кг.

Сърната е разпространена почти в цялата страна. Тя се среща във всички наши планини, в обработваемите площи и равнинните гори в Северна и в Южна България, но плътността й е най-голяма в Североизточна България. В планинските райони сърните извършват сезонни вертикални миграции – през зимата слизат в по-ниските части на планините, а през лятото се изкачват

до горната граница на гората.

През лятото сърните се движат заедно с малките си, а през зимата се събират на стада. Те се хранят привечер, нощем и сутрин. През зимата в спокойните места пасат и през деня. За почивка си приготвят временно легло, като с предните си крака ровят сухите листа или снега. През зимата се придържат към по-топлите склонове,

където снежната покривка е по-тънка.

Сърната се храни с тревни, храстови и дървесни видове, културни растения, гъби, горски плодове, буков и дъбов жълъд. При хранене не се задържа дълго време на едно място. Има добре развито обоняние и слух и по-слабо зрение.

Половата зрялост при сърните настъпва

след втората година. Сватбуването протича през юли-август, но в отделни случаи и по-късно. По това време сръндаците са по-непредпазливи и при движението си издават специфични звуци, с които примамват женските.

Сръндакът остава няколко дни с една сърна,

като неколкократно я опложда. След оплождането търси друга. Един сръндак за един сезон опложда последователно от 2-3 до 4 сърни. Оплодената яйцеклетка започва да се развива след период на покой от 4 до 5 месеца. Бременността продължава около 40 седмици. През май сърните раждат едно

или две, а понякога и три сърненца.

Сърната има много неприятели, сред които най-безмилостни са скитащите кучета, вълкът, чакалът, лисицата, дивата котка. В полските райони малките често стават жертва на селскостопанските машини.

Стъпката на сърната е заострена,

а дирята зависи от начина на вървежа. При бягане копитата й се разтварят, като се отпечатват и задните копитца.

- реклама -
error: Съдържанието е защитено